Фани Хил или мемоарите на една лека жена

Освен с наситения си, образен стил, „Фани Хил“ се откроява сред еротичната литература и с други достойнства. Някак ненатрапливо, между историите за сексуалните премеждия на героинята, Клилънд успява да изложи възгледите си върху живота, любовта и социалното неравенство — изненадващо прогресивни и незагубили актуалност до днес. Интерес представлява и тънката иронична нишка, преминаваща през повествованието, умело вплетена в самия стил, насочена както към недъзите на обществото, така и към литературните предшественици на Клилънд и техните дидактични произведения, като например епистоларния роман „Памела“ на Самюел Ричардсън, където главната героиня — слугиня, се омъжва за господаря благодарение на това, че старателно пази добродетелността си, или романа на Даниел Дефо „Мол Фландърс“, където героинята се омъжва по сметка няколко пъти, докато е млада и свежа, а по-късно започва да краде от бедност, но в крайна сметка намира спокойствие и сигурност на старини като „почтена“ собственичка на плантация в Новия свят.

И така, порнографски роман ли е „традиционно считаният за първи английски порнографски роман“? Доколкото изобразява откровени сексуални сцени — отговорът е да, но начинът, по който го прави — високо художествено, многопластово и с хуманно послание към читателя — го отделя от порнографията с пропаст, каквато зее между картина на голо тяло от стар майстор и драсканица върху стена в някои от онези места, чието предназначение е безкрайно далеч от това на изложбена зала. Несъмнено „Фани Хил или мемоарите на една лека жена“ заслужено заема достойно място в пантеона на английската литература.