Фани Хил или мемоарите на една лека жена
- Автор: Клеланд Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фани Хил или мемоарите на една лека жена». Краткое содержание книги:
Накратко, всичко, което не можеше да се върне на неговата възраст, бе поправено от наличието на много други предимства, така че, поне пред мен, той даде доказателство за това как, при добро желание, като се правят известни отстъпки и с полагаемото се внимание (нека тези от неговата възраст не забравят, че няма как да не им струва повече усилия това, което младите в естествената пролет на живота си получават с лекота) насладата идва при всяка възраст, също както плодовете извън сезона изискват повече усилия и време, за да се доставят.
С този джентълмен, който скоро след първата ни среща ме прибра в дома си, живях осем месеца, през което време с кротост и съгласие заслужих доверието и любовта му, както и с поведение, лишено от всякакви преструвки, основано само на искреното ми уважение към него; той се привърза толкова силно към мен, че след като първоначално ме подсигури с щедра парична сума, продължи да изпитва все по-нежни чувства към мен и накрая, написвайки автентично завещание, ме направи негова единствена наследница, след което не живя и два месеца, отнесен от жестока настинка, която хвана, докато неразумно стоя на отворен прозорец, разтревожен от съобщения за пожар през няколко улици от дома ни и остана доста време така, разгърден и изложен на фаталното влияние на влажния нощен въздух.
След като изпълних задълженията по починалия си благодетел, отдавайки му непресторена скръбна почит, която времето промени в нежен, благодарен спомен за него, който винаги ще пазя, аз се почувствах поуспокоена от перспективите, които се откриваха пред мен, ако не за щастие, то поне за богатство и независимост.
Бях в разцвета на младостта си (още нямах деветнадесет), а вече притежавах състояние, за което не бях и мечтала, но неочакваното ми издигане съвсем не завъртя главата ми: моят благодетел ме бе подготвил добре, на неговите съвети дължах сега умението си да управлявам огромната си собственост, той беше забелязал икономичността ми, на която още г-жа Коул ме бе учила и това му послужи като подтик да ми предаде уроци по стопанисване на имот.
Но уви, колко лесно радостта ми от голямото задоволство, че притежавам състояние и имот, се замени с отровна мъка. Това бе огромната и справедлива мъка, извираща от спомените за единствения истински обичан, но сега отсъстващ от живота ми мъж — Чарлз.
Бях се отказала напълно от всякакви надежди да го видя, отникъде не бях чувала нищичко за него след раздялата ни, която не беше по негова вина, защото той бил писал няколко писма, но те се загубили, и все пак не можех да го забравя. От всичките ми приключения нито едно не бе оставило върху сърцето и една стотна от отпечатъка на силната любов-страст, която изпитвах към него.
Щом се видях собственичка на неочакваното богатство, усетих по-осезаемо от всякога колко скъп ми е Чарлз; разкошът не можеше да ме ощастливи, докато той не го споделеше с мен. Най-неотложна грижа, следователно, бе да се опитам да го открия, и след дълги издирвания успях да науча, че баща му е починал и че Чарлз е достигнал до местоназначението си в Южните морета, където, намирайки имението, за което бил изпратен, смалено и обедняло до незначително, поради загубата на два кораба на вуйчо му, натоварени със стока, тръгнал да се връща с остатъка и може, в най-добрия случай, след няколко месеца да пристигне в Англия, от която по време на разследването ми, бе отсъствал вече повече от две години. Цяла вечност за любовта!
Не можете да си представите с каква радост прегърнах надеждата да видя отново насладата на сърцето си. Но тъй като трябваше да чакам месеци наред, реших, за да се отвлека от мисли и да приспя нетърпеливостта си, да предприема едно пътуване до Ланкашир с екипаж подхождащ на положението ми, с единствената цел да посетя родното си място, от което пазех скъпи спомени, и естествено да се покажа там с целия си блясък, особено след като Естер Дейвис бе разпространила слухове, че съм била изпратена на плантациите1, понеже явно не бе успяла да измисли никакво оправдание за това, че ме бе оставила безсърдечно в страноприемницата. Имах и друго намерение: да потърся роднините си, макар че не знаех да имам някакви, освен може би много далечни, и да ги подпомогна в ролята си на благодетелка. Между другото, понеже имението на г-жа Коул се намираше по пътя ми, смятах да посетя и нея.
1
По онова време престъпниците са били изпращани да работят на плантациите в Новия свят. (б. пр.)