Фани Хил или мемоарите на една лека жена
- Автор: Клеланд Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фани Хил или мемоарите на една лека жена». Краткое содержание книги:
Собственичката ни остави отново насаме и той се зае да се преоблече, при което, макар че прояви цялата скромност, подобаваща на първите мигове от нашата нова среща, аз все пак не можах да сдържа погледа си, привлечена от замайващите открития на голото му тяло, което се показа, докато сменяше бельото си — свежо и жизнено, събуждащо нежна радост в мен и ненавременни желания да се отдам безразсъдно на обекта на желанията ми.
Скоро той беше облечен в тези временни дрехи, които нито му ставаха, нито подобаваха на страстта, която изпитвах към него, и все пак, благодарение на магическите прелести, с които любовта дарява всичко, до което се докосне, на мене ми се струваше, че изглежда изключително добре, а и каква дреха ли би могла да скрие фигура като неговата? Сега, като го разгледах по-отблизо, забелязах, че през времето на отсъствието му в него са настъпили някои промени.
Чертите на лицето му бяха все още приятни, бузите му все още бяха румени, но сега цветовете на розите бяха по-разцъфтели от преди, пътуванията бяха оставили отпечатък, брадата му, някога нежен мъх, бе станала гъста — истинска мъжка брада, която много му отиваше, придавайки му едновременно мъжественост и благородство; все още нищо не се бе загубило от гладката заобленост на плътта му, която, малко понаедряла, галеше погледа и мамеше пръстите да я докоснат, раменете му бяха станали по-широки, цялото му тяло по-яко, но все още гъвкаво и младо. Накратко, сега, на двадесет и две годишна възраст фигурата му бе по-зряла, по-едра и по-красива, отколкото бе в крехка младост.
От безредната му реч, често прекъсвана по най-приятен и за двама ни начин, научих, че пътува за Лондон в не много приповдигнато настроение, тъй като скоро е претърпял корабокрушение близо до бреговете на Ирландия, откъдето непосредствено преди това потеглил и така загубил и малкото, което носел от Южните морета; с помощта на другари-моряци и капитана, успял с много усилия да се придвижи дотук, научавайки пътьом за смъртта на баща си; ясно му било, че ще трябва да започне всичко отначало и перспективата, увери ме най-искрено той, свивала сърцето му, още повече сега, като си помислел, че, колкото и да желае, не може да ме направи щастлива. Аз още не му бях казала за богатството си, запазвайки хубавата изненада за по-късно при по-спокойни обстоятелства. От облеклото ми не можеше да се досети, защото то бе семпло и почтено, не само защото бях в траур, но защото такъв бе изисканият ми стил. Той разбира се нямаше търпение също да научи за миналото и настоящето ми, но аз отклонявах въпросите му, като му казвах, че ще разбере всичко, като му дойде времето.
Чарлз, завърнал се в копнеещите ми ръце — нежен, верен и в добро здраве, това беше истинска благословия за мен, но Чарлз нещастен! …О, Чарлз без средства за живот, разорен, притежаващ само личните си качества — да го измъчвам, като крия от него благоприятните обстоятелства на моя живот, бе непоносимо за мен.
Междувременно, моята придружителка се бе погрижила за другаря на Чарлз, капитана на кораба, и понеже стана време за вечеря, аз се запознах с него и го поздравих вежливо, като верен приятел на моя любим в тежки времена. Вечеряхме четиримата в добро настроение сред шеги, поздравления и приятно безредие, както можете да си представите. Всичките тези вълнения бяха свили стомаха ми, така че почти не ядох, но се нагостих до насита с гледката на моя любим през цялото време. Що се отнася до него, изморен от неволи и дълъг път, той яде лакомо като пътешественик, но очите му ме гледаха нежно като любовник.
След като раздигнаха масата и дойде време за почивка, Чарлз и аз, в качеството си на съпруг и съпруга, бяхме заведени без всякакви излишни церемонии в един хубав апартамент и там, разбира се, ни очакваше леглото — най-доброто в страноприемницата, както ни казаха.
И сега, Почтеност, моля те да ми простиш, защото още веднъж ще наруша законите ти и няма да дръпна завесите, а ще ги оставя широко разтворени, за да те принеса за последен път в жертва на интимността без задръжки, с която се ангажирах да разкажа за удивителните обстоятелства на бурния си живот.
Щом значи останахме сами в спалнята, гледката на леглото събуди спомена за първите ни радости и първата ми мисъл бе незабавно да го споделя с милия притежател на девичето ми сърце; бях така развълнувана, че в момента, когато се излегнах, без малко да припадна от обзелото ме щастие. Чарлз видя колко съм смутена и разчувствана и, забравил собствените си притеснения, се зае да ме успокоява.