Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
„Бях лоша. Бях толкова лоша и Креб ми е сърдит. Обичам го, не искам да ме мрази. О, защо ми е толкова сърдит?“ Сълзи се застичаха по злощастното лице на момичето. Легна на земята и заоплаква нещастието си. Когато се наплака, седна и обърса носле с опакото на ръката си, от време на време раменете и се разтърсваха от нови ридания. „Повече няма да съм лоша. О, ще бъда толкова добра. Ще правя всичко, което ми заповяда Брод, независимо какво е то. И вече никога няма да докосна прашка.“ В подкрепа на твърдението си хвърли прашката под един храсталак, скокна да си вземе кошничката и пое обратно към пещерата. Иза я бе търсила и я видя да се прибира.
— Къде си ходила? Нямаше те цяла сутрин, а кошницата ти е празна.
— Мислих, мамо — рече с жест Айла, като гледаше Иза напълно сериозно. — Ти беше права. Държах се лошо. Няма повече да бъда лоша. Ще правя всичко, което Брод ми нареди. И ще се държа както трябва. Няма да тичам или нещо такова. Смяташ ли, че Креб пак ще ме заобича, ако съм много, ама много добра?
— Сигурна съм, че ще те заобича, Айла — отвърна Иза, като я потупваше нежно. „Пак се е появило онова заболяване, дето кара очите и да се пълнят с вода, когато реши, че Креб не я обича“, мислеше си жената, като гледаше набразденото и от сълзи лице и подутите и зачервени очи. Болеше я сърцето за момичето. Просто всичко и е трудно, породата им е различна. Но навярно всичко ще се оправи.
11
Промяната у Айла бе невероятна. Бе станала нов човек. Разкайваше се, бе хрисима и търчеше да изпълни заръките на Брод. Мъжете бяха убедени, че това е резултат от по-строгата му дисциплина. Кимаха многозначително с глави. Тя бе живо доказателство на вечно повтаряната от тях теза — ако мъжете са прекалено снизходителни, жените ставаха мързеливи и безочливи. Жените имаха нужда от непоколебимото ръководство на твърдата ръка. Бяха слабовати, своенравни същества, неспособни да постигнат самообладанието на мъжете. Искаха мъжете да ги ръководят, да ги държат във властта си, за да бъдат производителни членове на Клана и да допринасят за оцеляването му.
Нямаше никакво значение, че Айла бе само едно момиченце или пък, че не беше съвсем от Клана. Вече наближаваше възрастта да стане жена, по-източена бе от останалите и бе от женски пол. Жените усетиха промяната, когато мъжете взеха присърце идеите си. Мъжете от Клана не желаеха да ги обвиняват в снизходителност.
Но Брод възприе мъжката философия присърце с желание за мъст. Макар че тежката му ръка не прощаваше и на Ога, това бе нищо в сравнение с физическото насилие, което се стовари върху Айла. Ако преди бе безмилостен към нея, сега бе двойно по-безжалостен. Непрекъснато се заяждаше с нея, преследваше я, тормозеше я, все и намираше куп незначителни заръки, за да я накара да скокне да ги изпълни, перваше я при най-малкото нарушение или дори без нарушение и това му доставяше удоволствие. Тя бе застрашила мъжеството му и сега щеше да си плати. Прекалено дълго му се бе съпротивявала, прекалено дълго го бе предизвиквала и неведнъж си бе въздържал пестника. Сега бе дошъл неговият ред. Сега вече играеше по неговата свирка и той не смяташе да прекъсва свирнята.
Айла правеше всичко по силите си, за да му угоди. Дори се опитваше да предугади желанията му, но тези нейни опити даваха обратен резултат, когато той я скастряше за хрумването, че може да отгатне желанията му. В мига, когато пристъпеше извън пределите на огнището на Креб, той я чакаше, а тя не можеше да остане зад камъните, които бележеха личното владение на мага, без причина. Това бяха последните делови дни на сезона, наситени с окончателните приготовления за зимата, просто извънредно много неща трябваше да се свършат, за да посрещне Кланът уверено бързо приближаващия се студ. Запасите на Иза от церове бяха попълнени с най-необходимото, така че Айла нямаше никакво извинение да напусне пределите на пещерата. Денем Брод я гонеше до скъсване и вечер изтощена тя се строполяваше в постелята си.
Иза бе сигурна, че промяната у Айла нямаше нищо общо с Брод, както той си въобразяваше. Тя бе продиктувана по-скоро от любовта и към Креб, отколкото от страха и от Брод. Иза каза на стареца, че Айла отново е имала пристъп на уникалното си заболяване, след като е решила, че той не я обича.
— Много добре знаеш, че тя прекали, Иза. Трябваше да направя нещо. Ако Брод не бе почнал да я възпитава отново, Брун щеше да се заеме с това. А тогава щеше да е по-лошо. Брод може само да направи живота и горчив, а Брун може да я прогони — отвърна той, но това стана причина магьосникът да се зачуди как така силата на любовта бе надделяла над силата на страха и с дни по време на размислите му това не му даваше покой. Креб се смили над нея почти веднага. Повече от това не би могъл да стори, ако искаше да отстоява безразличното си равнодушие от началото.