Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Мегън не знаеше откъде намира сили да издържи — изглежда икономът Джон, и икономката, госпожа Бритън, бяха твърдо решени да й съобщят името и длъжността на всеки от присъстващите, — но всички се държаха толкова сърдечно и мило с нея, че тя бързо се отърси от притеснението, което бе отказала да признае, че изпитва.
Девлин, който наблюдаваше цялата сцена отстрани, остана като гръмнат от тази нова, напълно непозната Мегън. Беше направил немислимото — бе довел в къщи невеста, без въобще да уведоми домашните си, за да се подготвят да я посрещнат както подобава, а ето че тя проявяваше пълно разбиране към смущението на горките хора и ги успокояваше, обяснявайки, че предпочита първо да разгледа двора и чак тогава къщата — което несъмнено бе истина, защото конюшните бяха в двора, — като по този начин им даваше нужното време наистина да се приготвят.
Неочакваната поява на Маргарет в Шотландия го бе притеснила достатъчно, за да не обърне никакво внимание на поведението на Мегън и дори да не чуе нищичко от онова, което бе казала на леля му. Но сега Девлин слушаше всяка нейна дума и гледаше всеки неин жест с растящо изумление. Тя се държеше грациозно, съвършено, като истинска лейди. Накрая изумлението му премина всички граници и думите сами се изплъзнаха от устата му:
— Мили боже, къде остана моето зверче?
Светкавично осъзна, че е направил грешка, когато видя как Мегън се вцепени и се извърна с лице към него, когато почувства пронизващата болка в пищяла си, когато съзря как зениците й се разшириха от ужас при мисълта какво я бе предизвикал да стори току-що пред очите на цялата прислуга. Не се изненада, че тя избухна в сълзи и побягна навън. Самият той имаше желание да направи същото.
Знаеше не по-зле от всеки друг, че първите впечатления са най-трайни и че несъзнателно бе провалил представянето на Мегън пред домашните си, че вероятно бе подкопал авторитета й завинаги. Нямаше никакво извинение за постъпката си, освен това, че през последната седмица собствените му нерви бяха не по-малко изопнати от тези на Мегън… и че като цяло беше престанал да се държи нормално още откакто я бе срещнал.
За да успокои прислужниците, които бяха изпаднали в шок и смутено се споглеждаха един друг, Девлин все пак измърмори някакво обяснение.
— От две седмици насам пътуваме без прекъсване. Съпругата ми е много изтощена и не е съвсем на себе си.
— Сигурно самият вие сте не по-малко изтощен — вметна Джон и тъй като бе служил вярно на семейството му повече от тридесет години, намери смелост да добави: — Защото никога не съм ви виждал да правите нещо толкова глупаво… Ваша светлост.
Чу се одобрителен шепот и Девлин разбра, че за щастие всички обвиняват него — както и трябваше. Тогава той едва не се засмя от облекчение, но успя да кимне сериозно.
— Напълно си прав, Джон. Истината е, че аз не съм съвсем на себе си, откакто срещнах тази млада дама.
— Простете, че се намесвам, сър, но това се нарича любов — обади се госпожа Бритън.
— Нима? Тогава е по-добре да започна да свиквам с това положение, нали?
Слугите отново се разсмяха и Девлин реши, че моментът е достатъчно подходящ да ги остави и да потърси разярената си съпруга. Този път й дължеше искрено и разкаяно извинение, макар че щеше да е истински късмет, ако успееше да й го каже, преди да го е сритала отново. Определено трябваше да купи на това момиче по-меки обувки.
36
Девлин тръгна право към конюшните, уверен че ще я открие там. Знаеше колко обожава конете и се надяваше, че при вида на толкова много породисти животни, отгледани в прочутата ферма на Шеринг Крос, тя ще забрави яростта си — или поне част от нея — и ще може да го изслуша.
Но Мегън не беше в конюшните. Изглежда, никой от слугите не бе видял накъде е отишла, но накрая все пак се намери един градинар, който каза, че я е зърнал да се отправя към езерото. Девлин изпадна в паника при мисълта за състоянието, в което се намираше жена му, и дари мъжа с безпрецедентното удоволствие да види как четвъртият дук Ротстън хуква презглава по една обградена с дървета алея.
Съзря я още отдалеч. Мегън седеше на брега, близо до понтона, към който привързваха лодките. Беше махнала шапката си и косата й се спускаше като огненочервена мантия върху сивия й пътнически жакет. Полата й бе вдигната до коленете, а единият й крак беше потопен във водата.