Изгубените открития

Тимкин и Бриджис учредили фонд за финансиране на д-р Райф и изумителното му проучване. Райф бил искрено трогнат. Трогнат до сълзи. Като крайно емоционален човек той обещал, че няма да ги разочарова. Щял да работи, докато не постигне успех. В имението на Тимкин (Пойнт Лома, Калифорния) била обзаведена лаборатория и д-р Райф се заел за работа с усърдие, което изненадало всички около него. Тимкин и Бриджис били изумени от скоростта, с която Райф завършвал всеки нов модел, с който се захващал. Работел неуморно — истинско вдъхновение за хората, които подкрепяли работата му. Абсолютно очевидно било, че замисленият и благороден доктор бил сериозен докрай в начинанието си.

Райф яростно преследвал и постигал всяко нещо, което не било постигано в областта на ултравиолетовата микроскопия. Умът му се насочил отново към метода, който бе замислял преди толкова много години. Изглеждало, че някогашната мечта е на път да се сбъдне. Търсене на повече светлина. Решил да запълни цялата тръба на микроскопа с цилиндрични кварцови призми. Така нямало да има различия в индекса на отражение по цялата дължина на оптичния път. Кварцовите призми щели да „отварят“ всяка конвергенция на лъчите и да ги поддържат напълно успоредни. Така пристигналият в окуляра образ щял да бъде ярък и с изключително висока резолюция.

Тази конфигурация от кварцови призми накарала лъчите да се движат на зигзаг в 22 светлинни ивици. Вътрешният оптичен път се състоял изцяло от 22 кварцови цилиндъра, между които били поставени лещи. Сякаш цялото устройство представлявало един-единствен кристал с различни повърхности. Излъчваните към образеца лъчи щели да преминават през успоредни пътища през призмите и образът щял да се увеличава само когато достигне някоя леща. Този метод гарантирал идеалното качество на крайното изображение.

Към брилянтната конфигурация било добавено и второ оптическо нововъведение. Д-р Райф решил да използва феномена, при който силната светлина стимулира вътрешна флуоресценция на образеца. Насищането на образеца с ултравиолетова светлина измествало точката на дивергенция в самия образец вместо зад него, което го принуждавало да започне самият той да излъчва ултравиолетови лъчи.

Налице била истинската светлинна точка за осветяване на образеца — и това бил самият образец! Концепцията била наистина върхова, тъй като чрез нея и най-малките частици можели да бъдат накарани да излъчват ярки дивергентни лъчи. Замисълът бил оригинален още от самото начало. Д-р Райф разработил система, с която избрани части от ултравиолетовия спектър можели да се разделят и да се насочат към образеца с помощта на поляризатор. Включването на този компонент към системата щяло да позволи на образеца да излъчва светлина в собствения си спектър на абсорбиране, като и най-малките частици щели да излъчват с максималните си възможности.