Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Екипът се заел да изучава нови образци. През 1932 г. Райф и Кандал разгледали култури на полиомиелит и вирусите им били успешно изолирани, идентифицирани и фотографирани. В тях били разпознати стрептококите и подвижни сини форми, наподобяващи овоидите на тифа. Новината незабавно била съобщена на фондация „Майо“ и наблюденията били повторени от д-р Е. Розенау. Д-р Карл Майер, директор на фондацията за медицински изследвания „Хупър“ към Калифорнийския университет, посетил изследователските лаборатории „Райф“ заедно с д-р Милбанк Джонсън, за да провери и потвърди обявените резултати. Невъзможното станало факт. Бактериите можели да бъдат преносители на вируси. Нещо повече — у жертвите на полиомиелит се наблюдавал висок процент носители на вирус, подобен на вируса на тифа.
Стигнало се до плашещи изводи, когато били направени сравнения между призматичния микроскоп и микроскопите на Цайс. Всички предишни изследвания, основаващи се на старите устройства, дали отрицателни резултати. Подобни съобщения изпълвали цялата медицинска литература. Врагът успявал да остане невидим в продължение на години. Лишените от подходящо зрение професионалисти съчинявали какви ли не спекулативни обяснения за появата на тези заболявания. Вакуумът, получен от липсата на видими доказателства, пораждал безброй теории. Много висококвалифицирани учени поради липса на възможност да се убедят с очите си непреклонно твърдели, че жертвите на определени заболявания страдали условията, създали се спонтанно в организма им.
Ултрамикроскопът на Райф бил на път да отприщи войната с вирусите. Поради метода на „само оцветяване“ чрез флуоресценция д-р Райф наблюдавал изключително живи образци — особена характерна черта на неговата технология. Флуоресцентното оцветяване на всеки патоген било каталогизирано, което само по себе си представлява историческо постижение. Бактериите на туберкулозата светели в изумруденозелено, на лепрозата — в рубиненочервено, E. Coli били с махагонов цвят всеки злосторник се издавал с красивите си цветове. Точността на каталозите на д-р Райф носят несъмнения белег на гения. Можем да го видим по време на работа в архивните ленти.
Във филмите могат да се видят всякакви фотографски апарати, дори и професионалната 35 мм камера „Скандия“, с която е правел снимки, описващи инкубационния период на вирусите. Д-р Райф се постарал да документира всяко свое откритие. По онова време било новост всеки образ да се записва на камера, а също и с фотографии. Изследователят методично минавал през всеки възможен патогенен образец и фотографирал смъртоносните организми. Внезапно започнали да се появяват и нови вируси — такива, каквито не били каталогизирани досега.
Призматичният микроскоп хвърлял нова светлина в мрака. Навсякъде д-р Райф разпознавал нови видове вируси. И тогава насочил погледа си към най-дълбокия мрак. Търсел болестта, от която се ужасявали всички. И до днес самото й название смразява сърцето. Болест, носеща ореола на окончателното. Рак. Арогантно самохвалство, победа над раболепното човечество. Хората прошепват името й, страхувайки се да не станат поредната й жертва. Имигрантите дори отказвали да я нарекат по име, а я наричали „злата болест“ и се прекръствали боязливо.
При липсата на факти, при липсата на зрение учените развивали противоречиви теории относно рака и развитието му. Накрая противоречивите теории били консолидирани в професионалната литература във формата на неутрализираща сама себе си амалгама от предположения. Учените били принудени да изучават биохимичните ефекти на рака, а не причинителя му. Повечето не можели да си представят какво кара клетките да започнат странните и ненормални цикли, характерни за раковите тъкани. Определено „видима причина“ не съществувала.
През 1931 г. д-р Райф се сдобил с разнообразни образци на злокачествени тъкани, към които насочил цялата мощ на първия си призматичен микроскоп. Д-р Райф бил майстор патолог. Техниките му могат да се наблюдават на запечатаните на кинолента презентации. Добре ли виждал образеца пред себе си? Какви са тези подвижни форми с прекрасна виолетово-червена разцветка? Наблюдавал ги дълго и търпеливо. Те бързо се движели пред очите му. Отбелязал подвижността им в тройно дестилирана вода и гледал как бързо преминавали през решетката на ситото. Издължените овоиди се движели изненадващо бързо.