Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Голямото разстояние, необходимо за дивергенцията на лъча, трябвало да се „нагъне“ и „натика“ в тръбата на микроскопите. За целта се използват множество лещи. Естествено получените и от най-скъпите модели „нагънати“ от лещите изображения страдали от редица ограничения. Тъй като уголемяването на изображението в тези микроскопи се „прекъсва“ в рамките на силно скъсеното пространство от няколко реда лещи, не може да се получи силно увеличение с нужната яснота и яркост.
Всяка следваща леща изкривява образа, докато не се постигне изключително ефективна дивергенция. Ефектът е впечатляващ, но необходимите стъпки създават оптично съпротивление, поради което възможностите за увеличение са ограничени. Фундаменталните проблеми с бялата светлина допълнително усложняват проблемите на дизайнерите. При разлагането й отделните цветове не могат да се фокусират в една и съща точка. В резултат на това всяко изображение се замъглява от хроматична аберация5.
След преминаването през многобройните лещи значително разширените светлинни лъчи достигат лещите на окуляра. Основно изискване е тези лъчи да са успоредни. Преди да достигнат до окуляра обаче, изображенията губят по-голямата част от яркостта си в стените на тръбата. Затова на пътя на лъча се добавят допълнителни коригиращи лещи, които да поемат светлината от стените. Разликите, които се натрупват, когато светлината преминава през въздуха и лещите, водят до появата на още повече аберации. Стълпотворението от коригиращи лещи, корони и допълнителни части запълват пътя на светлината с толкова много кристали, че изображенията губят първоначалната си яркост. Тези страховити оптически проблеми така и не можели да се решат напълно, независимо от цената на уредите.
Всички тези оптически ужаси са резултат на старата традиция, която принуждава дизайнерите да следват отдавна установените и познати форми. Проекционният микроскоп е толкова прост и мощен, че всеки би се запитал защо не са направени нови и по-съвършени модели със същата всеотдайност и жар. Именно традиционната форма налага измененията в простотата на проекционния микроскоп и намалява качеството на изображенията. Онова, което наистина липсва на оптичната микроскопия, са истинските малки източници на монохроматична светлина. Излъчваните от тях лъчи могат да доведат до появата на нови и много по-икономични апарати.
Многобройните оптически компоненти на най-съвършените лабораторни микроскопи са конфигурирани така, че да не позволяват разделянето, несвързаността и аберациите на изображенията. Всички геометрични идеи моментално се изкривяват, когато се стигне до практическото използване на светлина и стъкло. Оптическата реалност не е в състояние да достигне геометричния идеал.
Геометричните лъчи не отслабват при безкрайно големи разстояния. Това обаче не се отнася за светлинните. Геометричните лъчи не губят резките си граници при увеличаващата се дивергенция. Светлинните обаче го правят. Геометрично увеличените линии не намаляват яркостта си. Светлинните изображения помръкват. Успешната оптическа реализация на геометричния идеал би довела до появата на супер микроскоп. Д-р Райф решил да манипулира всички налични променливи, за да може да доближи колкото се може повече всяка една част до идеалната геометрична конструкция. Ако подобно начинание успеело, то щяло да запълни празнината между оптичната и електронната микроскопия.
Точки
Множество учени случайно откривали невероятни увеличаващи ефекти, докато експериментирали в напълно различни области на познанието. Една система, способна да увеличава много по-малки от вирусите обекти, се появила през 1891 г. Никола Тесла създал забележителна карборундува вакуумна лампа и случайно направил наблюдение, което открило цял нов свят пред науката.
Тесла започнал да прави едножични вакуумни лампи, представляващи големи стъклени кълбета, захранвани с импулсен ток, който толкова силно нажежавал жицата, че тя се разтопявала. Тъй като лампите се оказали непрактични, Тесла потърсил начин да реши проблема, като използвал специални кристали, топящи се при много висока температура. Най-различни подобни материали били свързани с проводник. Когато по него протичал ток, кристалите тутакси започвали да излъчват светлина.
5
Цветно разсейване. — Б.ред.