Танцуващия с вълци
- Автор: Блейк Майкл Леннокс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Динева
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
Както и да го погледне човек, там не можеше да се живее.
Край ужасните бараки бяха пръснати безброй бутилки от уиски, захвърлени както им падне. Имаше и множество други безполезни неща — счупена чаша, негоден ремък, разбит приклад на пушка — и те захвърлени по същия начин.
Между две бараки откриха две диви пуйки, вързани за краката, но иначе абсолютно недокоснати.
Зад постройките откриха голяма яма, препълнена с разложените трупове на избитите сърни. Кожата им бе одрана, краката и главите — отсечени.
Мухите бръмчаха толкова силно, че Танцуващия с вълци трябваше да вика, за да се чуе.
— Ще ги чакаме ли?
На Ритащата птица не му се искаше да крещи. Насочи кончето си към Танцуващия с вълци.
— Отишли са си преди седмица, може и повече. Ще напоим конете и се прибираме.
3.
Вече цял час вървяха обратно към селото и никой не обелваше и дума. Ритащата птица се взираше тъжно напред, а Танцуващия с вълци бе забил поглед в земята, понесъл срама заради бялата раса, към която и той самият принадлежеше. Все повече го завладяваха спомените за съня му в древния каньон.
Никому не бе казал за него, но сега чувстваше, че трябва да го направи. Сега вече не приличаше чак толкова много на сън. Може и да е било видение.
Когато спряха, за да си отпочинат конете, той разказа на Ритащата птица какво е сънувал, без да спестява нито една подробност, тъй като и без това сънят се бе съхранил съвсем образно в паметта му. Шаманът изслуша дългия му разказ, без да го прекъсва.
Когато свърши, той заби печално поглед надолу и запита:
— Всички ли умряхме?
— Всички, които бяха там — отвърна Танцуващия с вълци. — Макар че не видях всички. Теб, например, не видях.
— Трябва да го разкажеш на Десетте мечки.
Скочиха отново на конете и препуснаха бързо през прерията. В селището пристигнаха малко след залез слънце.
4.
Двамата доложиха за оскверняването на свещената гора, дело единствено на голяма група бели ловци.
Мъртвите животни в гората несъмнено бяха само между другото. Ловците навярно са преследвали бизони и сигурно са щели да убият далеч повече.
Десетте мечки кимна няколко пъти след края на разказа им. Но не запита нищо.
След това Танцуващия с вълци разказа зловещия си сън още веднъж. Старецът пак не каза нищо, изражението му бе непроницаемо, както винаги.
Танцуващия с вълци свърши, но той не проговори. Вместо това взе лулата си и каза:
— Хайде да попушим и да помислим.
Танцуващия с вълци имаше чувството, че Десетте мечки премисля всичко отново, но както си подаваха лулата, изведнъж се притесни, сякаш му се искаше да излее душата си. Най-накрая проговори.
— Искам да кажа още нещо.
Старецът кимна.
— Когато в началото започнахме да говорим с Ритащата птица — започна Танцуващия с вълци, — той все ми задаваше един и същи въпрос, на който аз не можех да отговоря. Ритащата птица ме питаше „Още колко бели ще дойдат?“ и аз отговарях „Не знам“. Това е вярно. Не знам колко още ще дойдат. Но мога да кажа едно. Сигурен съм, че ще са много.
Белите са многобройни, далеч повече, отколкото някой от нас може да си представи. Ако решат да воюват с вас, ще го направят с хиляди брадати войници. Войниците ще имат големи оръдия, които ако стрелят по лагер като нашия, ще го разрушат напълно.
Това ме кара да се страхувам. Страхувам се дори от съня си, защото знам, че може да се сбъдне. Не мога да кажа какво да се направи. Но аз също съм бял и ги познавам. Сега ги познавам така, както преди изобщо не съм ги познавал. Страхувам се за всички команчи.
Докато говореше, Десетте мечки кимаше от време на време, но Танцуващия с вълци не можеше да разбере по какъв начин старецът приема всичко това. Вождът стана, направи няколко крачки из колибата и спря до леглото си. Пресегна се към въжените поставки над него, измъкна едно вързопче, голямо колкото пъпеш, и се върна край огъня. Отпусна се тежко, изпъшка.
— Мисля, че си прав — обърна се той към Танцуващия с вълци. — Трудно е човек да реши какво да прави. Аз съм стар, живял съм много зими и дори аз не знам какво трябва да се направи, стане ли въпрос за белите и техните брадати войници. Само че нека ти покажа нещо.
Възлестите му пръсти дръпнаха кожения ремък и след миг той се развърза. Смъкна торбата и оттам се показа парче ръждясал метал, голямо колкото човешка глава.
Ритащата птица никога не бе виждал това нещо и нямаше представа какво е.
Танцуващия с вълци също не го бе виждал. Но разбра какво е. Някаква подобна картинка беше видял в един учебник по военна история. Шлем на испански конквистадор.