Танцуващия с вълци
- Автор: Блейк Майкл Леннокс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Динева
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
Макар и да не го изрази публично, Ритащата птица бе поразен от големия напредък на Танцуващия с вълци. Не биваше да се пренебрегват смелостта и находчивостта му при нападението на пеоните, но напредъкът му като член на племето на команчите, особено в езика, силно развълнува шамана.
Единственото му намерение някога бе да научи нещо повече за белите и сега дори човек с неговия богат житейски опит трудно приемаше факта, че този самотен бял войник, който само до преди няколко месеца дори не бе виждал индианец, вече е пълноправен член на племето. Още по-трудно му беше да повярва, че е повел останалите команчи.
Но доказателството бе налице: младежите непрекъснато търсеха компанията му, а и хората говореха така възторжено за него.
Ритащата птица не можеше да си представи как е станало всичко това. В крайна сметка реши, че е просто още една страна на Великата мистерия, съпътстваща Великия дух. Истинско щастие беше, че успя да възприеме бързите промени. Това му помогна да понесе още една изненада. Поднесе му я неговата съпруга, когато си легнаха първата вечер след завръщането му.
— Сигурна ли си? — запита той напълно объркан. — Трудно ми е да повярвам.
— Като ги видиш заедно, ще разбереш — прошепна му тя поверително. — Всеки би разбрал.
— Дали е за добро?
Тук жената се разсмя:
— А не е ли винаги за добро? — запита закачливо тя и леко се притисна в него.
2.
Рано на следващата сутрин Ритащата птица се появи в колибата на новата знаменитост. Беше толкова мрачен, че Танцуващия с вълци се слиса. Поздравиха се и седнаха. Танцуващия с вълци едва бе започнал да пълни новата си лула, когато Ритащата птица изключително неучтиво, както никога досега, го прекъсна.
— Добре говориш — каза той.
Танцуващия с вълци спря да се занимава с лулата.
— Благодаря. Харесва ми да говоря езика на команчите.
— Кажи… ми какво става между теб и Вдигналата юмрук?
Танцуващия с вълци едва не изпусна лулата. Запъна се, после изръмжа някакви нечленоразделни звуци и едва след това успя да каже нещо свързано.
— Какво имаш предвид?
Ритащата птица повтори въпроса си с пламнало от гняв лице.
— Има ли нещо между теб и нея?
Танцуващия с вълци никак не хареса тона. Отговорът му приличаше на предизвикателство.
— Обичам я.
— Искаш да се ожениш за нея ли?
— Да.
Ритащата птица се замисли. Щеше да се възпротиви на любовта заради самата любов, но нямаше какво да каже срещу любовта, след като е облечена в брак. Стана.
— Чакай ме тук — каза той строго. Още преди Танцуващия с вълци да успее да отговори, шаманът си беше тръгнал.
Щеше да каже „да“ при всички случаи. Безцеремонното държание на Ритащата птица му внуши страх от Бога. Остана там, където беше.
3.
Ритащата птица се отби по за не повече от пет минути в колибите на Вятър в косите и Каменния бик.
На връщане към колибата си той се хвана, че пак поклаща глава. Нещо му бе подсказвало, че може да се случи. И все пак беше объркан.
Ех, Велика мистерия, въздъхна той в себе си. Винаги се опитвам да усетя кога ще се появиш и никога не успявам.
Вдигналата юмрук седеше в колибата, когато той влезе.
— Вдигнала юмрук — изгърмя гласът му и тя се стресна. — От днес вече не си в траур.
Като каза това, той пак излезе и тръгна да търси любимия си кон. Имаше нужда да поязди известно време сам.
4.
Не след дълго Вятър в косите и Каменния бик изникнаха пред колибата на Танцуващия с вълци. Виждаше ги как надничат вътре.
— Какво правиш там? — запита го Вятър в косите.
— Ритащата птица ми каза да го чакам.
Каменния бик се усмихна загадъчно.
— Май ще трябва доста да го почакаш — захили се той. — Ритащата птица току-що яхна коня си и препусна из прерията. Не ми се видя да бърза.
Танцуващия с вълци нито знаеше какво да каже, нито какво да направи. Стори му се, че по лицето на Вятър в косите пробяга дяволита усмивка.
— Може ли да влезем? — запита лукаво едрият воин.
— Да, разбира се, … заповядайте, седнете.
Настаниха се пред Танцуващия с вълци самодоволни като хлапета.
— Чакам Ритащата птица — натърти той. — Вие за какво сте дошли?
Вятър в косите се наведе леко напред. Още се подсмихваше.
— Говори се, че ще се жениш.
Лицето му започна да си сменя цвета. Само за няколко секунди от леко румен стана тъмночервен. И двамата му гости се изсмяха високо.