Танцуващия с вълци
- Автор: Блейк Майкл Леннокс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Динева
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
— За кого? — извика тихо той.
Воините се спогледаха смутени.
— За Вдигналата юмрук — отвърна Вятър в косите. — Поне така чухме. Не е ли тя?
— Тя е в траур — простена той. — Тя е…
— От днес не е — прекъсна го Каменния бик. — От днес вече не е. Ритащата птица я освободи.
Танцуващия с вълци преглътна заседналата в гърлото му буца.
— Така ли?
И двамата индианци кимнаха вече по-сериозни и Танцуващия с вълци разбра, че трябва да направи още само една крачка, за да стане сватбата му законна. Неговата сватба.
— Какво трябва да направя?
Гостите му огледаха строго почти празната колиба. После тъжно поклатиха глави.
— Доста си беден, приятелю — каза Вятър в косите. — Не зная дали ще можеш да се ожениш. Трябва да дадеш някои неща, а тук не виждам почти нищо.
Танцуващия с вълци също се огледа, а лицето му все повече помръкваше.
— Да, нямам много — призна той. Смълчаха се. — Можете ли да ми помогнете? — запита той.
Двамата му приятели изиграха сцената както трябва. Каменния бик сви устни, сякаш не искаше да се ангажира. Вятър в косите сведе глава и се почеса по челото.
Възцарилата се тишина се стори на Танцуващия с вълци убийствено дълга. Най-накрая Каменния бик въздъхна дълбоко и го погледна право в очите.
— Кой знае, може би — каза той.
5.
Вятър в косите и Каменния бик прекараха един чудесен ден. Шегуваха се много с Танцуващия с вълци, особено за глуповатата му физиономия, и вървяха из селото, за да уговарят коне.
По принцип сватбите минаваха тихо, но тъй като и булката, и младоженецът бяха необикновени, при това се женеха толкова скоро след грандиозната победа над пеоните, всички кипяха от нетърпение и доброжелателност. Хората имаха огромно желание да вземат участие в необичайното събиране на дарове за Танцуващия с вълци. Всъщност цялото село искаше да участва.
Тези, които имаха много коне, се включваха с огромно желание. Дори и по-бедните семейства, макар и да не можеха да си го позволят, искаха да дадат от своите. Трудно беше да се отхвърлят предложенията на тези хора, но все пак се налагаше. Като част от предварително подготвения план, по залез слънце от цялото село започнаха да прииждат хората с конете за дар и до вечерта пред колибата на Танцуващия с вълци се събраха над двайсет хубави кончета.
Както му казаха неговите учители Вятър в косите и Каменния бик, бъдещият младоженец ги закара пред колибата на Ритащата птица и ги завърза отпред.
Беше изключително поласкан от щедростта на хората от племето. Все пак обаче му се искаше да даде и нещо свое, което му е скъпо, затова развърза големия револвер и го остави пред вратата.
После се върна в колибата си, изпрати двамата си съветници и прекара нощта в напрегнато очакване.
На зазоряване се измъкна и отиде до колибата на Ритащата птица. Вятър в косите му беше казал, че ако предложението е прието, конете няма да са там. Ако не е, те ще си стоят пред колибата. Нямаше ги.
След това започна да се приготвя. Избръсна се внимателно, лъсна си ботушите, почисти си нагръдника и си намаза косата с мазнина.
Едва привършил с приготовленията, той чу гласа на Ритащата птица да го вика отвън.
— Танцуващия с вълци.
Искаше му се да не е толкова самотен. Прекрачи прага на дома си и излезе.
Там го чакаше Ритащата птица — изключително красив в своята премяна. На няколко крачки зад него стоеше Вдигналата юмрук. Зад тях се беше събрало цялото село и гледаше тържествено.
Размениха си някакви формални поздрави с шамана и Ритащата птица произнесе дълга реч за това, какво се очаква от съпруга в племето на команчите. Младоженецът я изслуша внимателно.
Танцуващия с вълци не можеше да откъсне очи от нежната фигурка на булката си. Тя стоеше неподвижна, леко привела глава. Носеше красивата си рокля от еленова кожа с нашити зъби от лос по корсажа. Бе обула специалните мокасини, а около шията си бе завързала малкото колие от кухи кости.
Докато Ритащата птица говореше, тя вдигна глава за малко и щом видя прекрасното и лице, Танцуващия с вълци отново доби кураж. Никога нямаше да му омръзне да я гледа.
Ритащата птица като че изобщо нямаше намерение да приключва с речта си. По едно време все пак свърши.
— Чу ли всичко, което казах? — запита шаманът.
— Да.
— Добре — измърмори Ритащата птица. Обърна се към Вдигналата юмрук и я повика да мине напред. Тя пристъпи с наведена глава и Ритащата птица хвана ръката и. Подаде я на Танцуващия с вълци и му каза да я заведе вътре.
Сватбата се състоеше в прекрачването на прага. След това събралите се се пръснаха тихо и се отправиха към домовете си.