Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
— Радвам се да го разбера. Уведоми ме какво сте разбрали за капаните, веднага щом е възможно.
— Шерифе? Мисля, че трябва да знаете… Кари Хоубейкър се обажда къде ли не и разговаря с много хора. Казва, че се опитвате да опетните паметта на Макс, за да привлечете внимание. Повечето хора знаят, че е разстроена и малко смахната в момента, но някои от тях, на които не им харесва идеята, че сте външен човек, я подкрепят.
— Ще се справя с това, но ти благодаря, че ме информира. В очите му имаше загриженост, а на лицето му бе изписан гняв.
— Ако хората знаят колко много работите, за да разберете истината, ще се укротят.
— Нека засега си вършим работата, Питър. Полицаите никога не са печелили конкурс за популярност.
Когато Чарлийн влезе, Нейт разбра, че и разговорът с нея едва ли щеше да бъде приятен.
— Затънала съм в работа — започна тя. — Роуз не е в състояние да върши каквото и да било. Не ми харесва, че ме викаш тук като някаква престъпница. Аз съм в траур, по дяволите, би трябвало да имаш някакво уважение.
— Уважавам скръбта ти, Чарлийн. Ако ще ти бъде от полза, можеш да не оправяш моята стая, докато нещата се нормализират. Ще я разтребвам сам.
— Това едва ли ще е от значение, тъй като целият град идва да клюкарства и да съжалява моя Пат и бедната Кари.
— Мислиш ли, че понеже Макс се е самоубил, тя има повече основания за скръб от мен?
— Това не е състезание.
Чарлийн отметна глава и вирна брадичка. Нейт реши, че ще тропне и с крак, но вместо това тя скръсти ръце.
— Ако разговаряш с мен по този начин, нямам какво да ти кажа. Не си мисли, че ще ти позволя да се държиш така, само защото чукаш Мег.
— Седни и млъкни.
Тя зяпна и бузите й пламнаха.
— За кого се мислиш, по дяволите!
— За началник на полицията. Ако не престанеш да ми досаждаш и не ми сътрудничиш, ще те затворя в една от килиите, докато размислиш.
Начервената й в коралово уста се отваряше и затваряше като на риба.
— Не можеш да го направиш.
Вероятно не, помисли си Нейт, но пък и нямаше намерение да го прави.
— Предпочиташ да ми се цупиш и да се правиш на обидена? Тази песен я знам и тя е омръзнала на всеки, който я е чувал. Или си склонна да направиш нещо по въпроса? Искаш ли да ми помогнеш да открия кой е убил човека, когото казваш, че си обичала?
— Аз го обичах! Проклет егоистичен негодник!
Тя се свлече на един стол и избухна в сълзи.
Няколко мига Нейт обмисляше как да подходи. Излезе навън, взе кутията хартиени салфетки от бюрото на Пийч, без да обръща внимание на ужаса в очите й. После се върна и я остави в скута на Чарлийн.
— Хайде, поплачи си. После се избърши, стегни се и отговори на няколко въпроса.
— Не знам защо трябва да се държиш така отвратително с мен. Ако си се отнесъл така и с Кари, нищо чудно, че говори такива ужасни неща за теб. Иска ми се никога да не беше идвал в Лунаси.
— Ако открия кой е убил Патрик Галоуей, няма да си единствената.
При тези думи тя вдигна насълзените си очи.
— Ти дори не водиш разследването.
— Но ръководя този участък. Всичко, свързано с този град, е моя работа.
Гневът, който тя предизвикваше у него, беше справедлив и му достави удоволствие. Отново се чувстваше полицай. Усещането му беше липсвало.
— А точно сега имам работа с теб. Сам ли замина от града Патрик Галоуей?
— Ти си просто грубиян. Ти…
— Отговори на проклетия въпрос.
— Да! Стегна една чанта, метна я в колата и замина. И никога вече не го видях. Отгледах сама детето ни, а тя никога не ми е била благодарна за…
— Възнамеряваше ли да се срещне с някого?
— Не знам. Не ми каза. Трябваше да си намери работа. Бяхме почти без пари. Беше ми писнало да живея в мизерия. Семейството му имаше пари, но той никога не би…
— Чарлийн, за колко време каза, че заминава?
Тя въздъхна и започна да къса мократа салфетка. Успокоява се, помисли си Нейт.
— За няколко седмици, може би месец.
— Но не ти се е обаждал.
— Не, и бях бясна и заради това. Трябваше да се обади след седмица-две, за да ми каже какво е станало.
— Ти опита ли да се свържеш с него?
— Как? — попита тя. Сълзите й вече бяха пресъхнали. — Разпитах Джейкъб. Пат винаги споделяше с него повече, отколкото с мен. Но той каза, че не знае къде е. Не мисля, че би го прикривал.
— Тогава Джейкъб летеше ли редовно?
— Какво?
— Имаше ли редовни полети като Мег сега. — Жената вдигна рамене, затова Нейт продължи. — Знаеш ли дали той или някой друг е отсъствал от града за седмица или десет дни през февруари онази година?
— Откъде бих могла да знам подобно нещо! Да не правя разписания на хората! А и беше преди шестнадесет години!