Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Благодаря за предложението. — Рурк се усмихна — Знаеш къде се намира кухнята, нали? Програмирай автоготвача или помоли Съмърсет да ти приготви любимата ти закуска.
— Значи ще хапна истински яйца! — радостно възкликна ирландецът. Протегна се и ставите му изпукаха. — Да кажа ли на Съмърсет да приготви закуска и за вас?
— Започвай, ние ще дойдем след малко. — Рурк изчака, докато Фийни се отдалечи, подсвирквайки си при мисълта за бъркани яйца и палачинки със сладко от къпини. Сетне се обърна към Ив: — Знам, че нямаш време.
— Имам достатъчно, за да те изслушам, щом имаш да ми казваш нещо важно.
— Тогава чуй ме. — Никога досега не се беше чувствал толкова смутен. — Преди малко Фийни спомена, че устройството подтиква към определени постъпки само хора, които са склонни към тях.
Ив моментално го разбра накъде бие и побърза да го прекъсне:
— Рурк…
— Не, позволи ми да се доизкажа. Снощи ми каза, че те е изнасилил друг човек, не истинският Рурк. Грешиш, скъпа. До неотдавна живеех в различен свят и още не съм го забравил. Бях момче от бордеите и се промених, защото го желаех. И защото имах възможност. Помогнаха ми парите и стремежа да бъда различен от грубоватия ми, вечно пиян баща. Но Рурк от миналото още живее в мен. Онова, което се случи снощи, ми напомни жестоката истина.
— Нима искаш да те обсипя с обвинения, да те намразя?
— Не. Искам да разбереш страховете ми. Та нали в жилите ми тече кръвта на човек, който всяка нощ изнасилваше по някоя уличница.
— Същото се отнася и за мен.
Той занемя и се втренчи в нея, после прошепна:
— Господи, изобщо не ми беше хрумвало.
— И аз се страхувам. Събуждам се посред нощ и се питам какво ли чудовище дреме в съзнанието ми. Тази мисъл непрекъснато ме преследва. Когато дойдох при теб, знаех как си живял, известно ми беше, че многократно си нарушавал законите. И все пак се омъжих за теб. — Въздъхна и продължи: — Обичам те. Никога не го забравяй. Не искам да чувам нито дума повече за случилото се снощи… А сега да отидем да закусим преди Фийни да е изял всичките яйца.
Обърна се, но преди да се запъти към вратата, Рурк застана пред нея. Обгърна лицето й с длани и я целуна толкова нежно, че гърлото й се сви и сърцето й се разтуптя още по-силно. След миг успя да прошепне:
— Така е по-добре.
— Много по-добре. Ти си моята „гра“.
— Моля? — Тя смръщи вежди. — И това ли е галска дума?
— Да. — Рурк вплете пръсти в нейните, повдигна ръката й и я целуна. — Означава „любов“.
— Звучи прекрасно.
Рурк въздъхна. Години наред се бе опитвал да забрави миналото, а сега то изплуваше в паметта му чрез думи и жестове.
— Не позволявай на спомените да те натъжават — прошепна Ив.
— Не съм тъжен, просто се замислих. — Стисна ръката й и добави: — Позволи ми да те заведа на закуска, лейтенант.
— Не мога да устоя на любезното предложение. Дано Фийни не е излапал всички палачинки.
Докато се подготвяше за втория разпит на Джес Бароу, Ив си каза, че с право избягва да взема лекарства. Колкото и да бяха безвредни, винаги я караха да се чувства странно. Въпреки че изпитваше необичаен прилив на енергия, тя знаеше, че всъщност е на границата на пълното изтощение. Все едно беше нахлузила маска на ухилен клоун върху пребледняло от умора лице.
— Надявам се да си успяла да си поотпочинеш, Пийбоди — обърна се тя към сътрудничката си, която бодро влезе в помещението за разпит.
— Да, лейтенант. Преди да дойда тук, минах през кабинета ви и се информирах за случилото се по време на отсъствието ми. Между другото, имате съобщение от командира, който моли да му се обадите, и две — от Надин Фарст. Мисля, че е надушила нещо.
— Надин ще почака. Ще се свържа с командира при първа възможност. Разбираш ли от бейзбол?
— Две години играх в отбора на полицейската академия.
— Тогава ще разбереш инструкциите ми. Когато ти подам топката, задържаш я, после ми я връщаш. Ще я разиграваме по този начин, докато Фийни се включи.
Пийбоди любопитно я изгледа.
— Не знаех, че се интересувате от този спорт.
— Имам много скрити таланти. Изпълнявай инструкциите ми, за да хванем натясно този мръсник. — Нареди да доведат задържания и добави: — Дано не поиска адвокат, иначе ще трябва да действаме по-предпазливо. Мисля, че е прекалено самоуверен и отначало ще откаже защитник.
— Падам си по самоуверените мъже, но май в този случай ще забравя пристрастията си.
— Този тип е не само наперен, ами и хубавец — промърмори Ив и се отдръпна, за да влезе задържаният. — Как си, Джес? Струва ми се, че днес се чувстваш по-добре.