Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
Успявам някак си да се измъкна от леглото, довличам се до скрина и се втренчвам в огледалото, което е на него. Грозна картинка! Кожата ми е зеленикава, устните — изпръхнали и напукани, косата ми лепне на мазни кичури по скалпа и челото. Но най-кошмарни са очите ми — затъпял поглед, изпълнен със самосъжаление и себеомраза. Снощи ми беше предоставен невероятен шанс — фантастична възможност, поднесена ми на тепсия. А аз запокитих всичко на боклука. Господи, аз самата съм пълен боклук. Не заслужавам да живея.
Отправям се към Кингс Роуд с надеждата да се изгубя сред анонимната тълпа. Въздухът е кристалносвеж и докато вървя бързо надолу по улицата, почти успявам да забравя за снощи. Почти, но не напълно.
Влизам в „Арома“, поръчвам си двойно капучино и се опитвам да го пия нормално. Така, сякаш всичко е чудесно и аз съм само едно от многото момичета, излезли малко на пазар в неделя. Но не успявам да го направя. Не мога да избягам от мислите си. И те продължават да звучат в главата ми — като развалена плоча, която се върти… върти… върти… все на едно и също място.
Само да не бях вземала чековата му книжка! Как може да съм такава ГЛУПАЧКА?! Всичко се развиваше толкова добре. Той наистина ме харесваше. Държахме се за ръцете. Имал е намерение пак да ме покани да излезем. О, Боже, да можеше да върна часовника назад; да можеше тази вечер да започне отново, от самото начало…
Не, не мисли за това, Ребека! Не мисли за това какво би могло да бъде. Твърде болезнено и непоносимо е. Ако си бях изиграла правилно картите, сега вероятно щях да седя тук да пия кафе с Таркуин, нали така? И вероятно щях да бъда на път да стана петнадесетата най-богата жена във Великобритания.
Вместо това обаче… какво?
Затънала съм в дългове до ушите. В понеделник сутринта имам среща с банковия си мениджър. Изобщо нямам представа какво да правя. Ни най-малка представа!
Унило отпивам глътка кафе и разопаковам малкото блокче шоколад, което ми е поднесено към него. Днес нещо нямам настроение за шоколад, но все пак го напъхвам в устата си.
А най-лошото — ама абсолютно най-лошото от всичко! — е това, че аз вече съм започнала почти да харесвам Таркуин. Добре де, той може и да не е дар Божи по отношение на външния вид, но пък е много мил и твърде забавен, по свой специфичен начин. А и тази брошка… тя всъщност е доста сладка.
Както и това, че не каза на Сузи какво ме е видял да правя. А също и че ми ПОВЯРВА, когато му казах, че обичам кучетата и Вагнер, да не говорим пък за цигуларите от Малави. Това, че беше така напълно, така абсолютно доверчив и чистосърдечен.
О, Боже, сега вече наистина ще се разплача.
Избърсвам ядно сълзите от очите си, доизпивам си кафето на един дъх и ставам. На улицата се поколебавам за миг, после отново бързо се устремявам напред. Надявам се свежият бриз да издуха от главата ми всички тези непоносими мисли. Надявам се след малко да ми стане по-добре.
Нищо подобно. Чувствам се все така зле. Главата продължава да ме боли, лицето ми гори, очите ми са зачервени и смъдят. Наистина изпитвам адска необходимост от глътка-две алколол или нещо подобно. От нещо мъничко, което да ме накара да се почувствам по-добре. Напитка, цигара или…
Оглеждам се разсеяно и изведнъж си давам сметка, че съм пред „Октагон“. Най-най-любимата ми търговска верига на света! Три просторни етажа с дрехи, модни аксесоари, мебели, подаръци, магазинчета за кафе (където и ти сервират ароматната напитка, приготвена по какви ли не рецепти), барчета за сокове и нектари, както и цветарница (така прелестно аранжирана, че ти се приисква да напълниш цялата си къща с цветя).
Бръквам в чантата си, за да се уверя, че не съм си забравила портфейла. Тук е.
Само нещо мъничко, колкото да се ободря. Памучна блузка или друга някаква дреболийка. Или дори шишенце пенливи ароматизирани гранули за вана. НЕОБХОДИМО ми е да си купя поне нещичко. Няма да харча много. Просто влизам и…
Всъщност, вече съм влязла. Господи, какво облекчение! Уханната топлина, светлините… Това тук е моят свят! Това е естествената ми среда!
И все пак, дори когато се озовавам в отдела за тениски и памучни блузи, не съм толкова щастлива, колкото би трябвало да бъда. Ровя из струпаните по рафтовете блузки, като напразно се опитвам да събудя в себе си онова приповдигнато и сладостно усещане, което имам винаги, когато си купувам някоя глезотийка. Днес обаче чувствам странна пустота в душата си. Въпреки всичко си избирам една къса до кръста памучна блузка с голяма сребърна звезда отпред на гърдите и я премятам през ръката си, като се опитвам да си внуша, че вече се чувствам по-добре. После забелязвам рафт с натрупани по него най-различни пеньоари. Един нов пеньоар никога не е излишен.