Морт
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морт». Краткое содержание книги:
Когато въпросът опира до красивата Принцеса Кели (която трябва да бъде убита) Морт изпортва цялата работа.
— ДА, ДА, СИГУРЕН СЪМ. ОТЛИЧНО РЕШЕНИЕ. КАКТО И ДА Е, РЕШИХ ДА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАМ ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТИТЕ НА ХОРАТА.
— Наистина ли?
— ОСВЕН ОФИЦИАЛНО, РАЗБИРА СЕ. ЗАМЪГЛЯВАШЕ ПРЕЦЕНКИТЕ МИ.
Една кокалеста ръка се появи на крайчеца на зрението на Морт и майсторски се заби в пълнено яйце. Морт се завъртя.
— Какво стана? — попита той. — Трябва да знам! В един миг бяхме в Дългата Стая, а в следващия бяхме на поле извън града, и бяхме наистина ние! Искам да кажа, реалността беше променена така, че да се нагоди с нас! Кой го направи?
— ПОПРИКАЗВАХ СИ С БОГОВЕТЕ.
Смърт изглежда се чувстваше неудобно.
— О! Ти си го направил, така ли? — попита Морт.
Смърт отбягваше погледа му.
— ДА.
— Сигурно не са били много доволни.
— БОГОВЕТЕ СА СПРАВЕДЛИВИ. ОСВЕН ТОВА СА САНТИМЕНТАЛНИ. АЗ САМИЯТ НИКОГА НЕ УСПЯХ ДА ГО НАУЧА. НО ТИ ОЩЕ НЕ СИ СВОБОДЕН. ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИШ ИСТОРИЯТА ДА СЕ СЛУЧИ.
— Знам — каза Морт. — Да се обединят кралства и т.н.
— НАЙ-НАКРАЯ МОЖЕ И ДА СЪЖАЛИШ, ЧЕ НЕ СИ ОСТАНАЛ С МЕН.
— Аз наистина научих много — призна Морт. Той вдигна ръка към лицето си и разсеяно погали четирите тънки бели белега на бузата си. — Но мисля, че не съм направен за тази работа. Виж, наистина съжалявам…
— ИМАМ ПОДАРЪК ЗА ТЕБ.
Смърт остави чинията си с ордьоври и затършува из загадъчните гънки на робата си. Когато ръката му на скелет се появи, между палеца и показалеца си държеше малък глобус.
Беше широк около три инча17. Би могъл да бъде най-голямата перла на света, само дето повърхността му представляваше подвижен водовъртеж от сложни сребърни форми, завинаги на границата да се превърнат в нещо познаваемо, но винаги успяваха да го избягнат.
Когато Смърт го пусна в протегнатата длан на Морт, той беше изненадващо тежък и леко топъл.
— ЗА ТЕБ И ЖЕНА ТИ. СВАТБЕН ПОДАРЪК. ЗЕСТРА.
— Красив е! Ние си мислехме, че сребърната поставка за препечен хляб е от теб.
— ТОВА Е ОТ АЛБЪРТ. СТРАХУВАМ СЕ, ЧЕ ТОЙ НЯМА МНОГО ГОЛЯМО ВЪОБРАЖЕНИЕ.
Морт продължаваше да премята глобуса в ръце. Формите, врящи вътре в него, като че ли отговаряха на докосването му, и изпращаха малки ивици светлина, виещи се през повърхността, към пръстите му.
— Това перла ли е? — попита той.
— ДА. КОГАТО НЕЩО ДРАЗНИ СТРИДАТА И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕНО, ГОРКОТО НЕЩО ГО ПОКРИВА С ЛИГА И ГО ПРЕВРЪЩА В ПЕРЛА. ТОВА Е ПЕРЛА С ДРУГ ЦВЯТ. ПЕРЛА НА РЕАЛНОСТТА. ЦЯЛАТА ТАЗИ БЛЯСКАВА МАТЕРИЯ Е СКРИТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. БИ ТРЯБВАЛО ДА Я РАЗПОЗНАЕШ — В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ТИ Я СЪЗДАДЕ.
Морт внимателно я подхвърляше от ръка в ръка.
— Ще я сложим при дворцовите бижута — каза той. — Не са чак толкова много.
— ЕДИН ДЕН ТОВА ЩЕ БЪДЕ СЕМЕТО НА НОВА ВСЕЛЕНА.
Тя се изплъзна от ръцете на Морт, но той се наведе със светкавични рефлекси и я улови преди да се разбие в плочите.
— Какво?
— НАЛЯГАНЕТО НА ТАЗИ РЕАЛНОСТ Я ДЪРЖИ КОМПРЕСИРАНА. МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ВРЕМЕ, КОГАТО ВСЕЛЕНАТА ЩЕ СВЪРШИ И РЕАЛНОСТТА ЩЕ УМРЕ, И ТОГАВА ТАЗИ ТУК ЩЕ ЕКСПЛОДИРА И… КОЙ ЗНАЕ? ПАЗИ Я. ОСВЕН ПОДАРЪК ЗА НАСТОЯЩЕТО, ТЯ Е И БЪДЕЩЕ.
Смърт наклони череп на една страна.
— ТОВА Е НЕЩО МАЛКО — добави той. — А МОЖЕШЕ ДА ИМАШ ВЕЧНОСТТА.
— Знам — каза Морт. — Имах голям късмет.
Той много внимателно я постави на отрупаната с храна маса, между яйцата от пъдпъдък и наденичките.
— ИМА ОЩЕ ЕДНО НЕЩО — каза Смърт. Той отново бръкна под плаща си и извади една продълговата форма, неумело увита и завързана с връв.
— ЗА ТЕБ Е — каза той. — ЛИЧНО. НИКОГА НЕ СИ ПРОЯВЯВАЛ ИНТЕРЕС КЪМ НЕЯ. ДА НЕ БИ ДА СИ СИ МИСЛЕЛ, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА?
Морт разви пакета и осъзна, че държи малка, подвързана в кожа книга. Отстрани с релефни букви в блестящо, златно листо, беше написана една-единствена дума: Морт.
Той прелисти назад през празните страници, докато не откри малката следа мастило, която се виеше надолу по страницата, и зачете:
Морт затвори книгата с лек трясък, който прозвуча в тишината като пукването на мирозданието, и се усмихна с неудобство.
— Има още много страници за попълване — каза той. — Колко пясък ми остава? Само че Изабел каза, че щом си обърнал пясъчния часовник наопаки, това означава, че ще умра, когато стана на…
— ИМАШ ДОСТАТЪЧНО — студено каза Смърт. — МАТЕМАТИКАТА НЕ Е ЧАК ТОЛКОВА ВЕЛИКА КОЛКОТО Я ПРЕВЪЗНАСЯТ.
— А какво ще кажеш, ако те поканим на кръщенета?
— НЕ, БЛАГОДАРЯ. ХИЧ НЕ СТАВАХ ЗА БАЩА, А ПЪК ЗА ДЯДО — ОЩЕ ПО-МАЛКО. НЯМАМ ПОДХОДЯЩИ КОЛЕНЕ ЗА ТАЗИ РАБОТА.
Той остави чашата с вино и кимна на Морт.
— ПОЗДРАВИ ЖЕНА СИ — каза той. — А СЕГА НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМ.
— Сигурен ли си? Заповядай, остани.
17
1 инч = 2,6 см. — Бел.пр.