Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)». Краткое содержание книги:
Клавдия трябва да спечели доверието на малцината останали живи легионери, за да разбере дали страшната смърт, постигнала приятелите им, няма връзка с далечното минало и с нещо случило се в Британия.
Сякаш това не е достатъчно, и близките на самата Клавдия са заплетени в друга мистерия — в двора на кръчмата, чийто съдържател е вуйчо й, откриват труп на младо момиче. Ковчегът е украсен с християнски символи, а по тялото, макар и явно положено в земята преди доста години, няма никакви следи от разложение. Възможно ли е младата жена в ковчега да е християнска мъченица, една от последните жертви на преследванията на предишните императори? Как е срещнала смъртта си и коя е била тя все пак?
Въпросите се трупат един след друг, а за да открие отговора и да залови убийците, Клавдия ще трябва да тръгне по заплетени следи, съзнавайки, че една погрешна стъпка може да й струва живота.
Тълпата вече крещеше „Убий го! Убий го! Дай му заслуженото!“
Муран опря острието на меча си върху гърлото на Сезотен и като продължаваше да го гледа в очите, натисна с всичка сила.
В императорската ложа Константин и Елена, забравили всякакъв церемониал, бяха станали на крака и протягаха ръце. Урбана пляскаше с ръце от радост. Касия я прегръщаше. Хората се блъскаха, крещяха и радостно викаха. Прикована на мястото си, Клавдия чу един вик, една повтаряща се дума, и внезапно дойде на себе си. Бе открила ключа към загадките.
— Казах ти да нямаш грижа!
С лавров венец на главата, Муран се олюля на импровизирания си трон в градината на кръчмата „Магариците“.
— Ти си пиян! — подразни го Клавдия.
— Не, само съм щастлив. Бих се и спечелих!
— О, богове! — промърмори Клавдия. Тя огледа гостите на Полибий. Всички бяха пияни като свине. Някои дремеха. Сводника Петроний бе обявил Стоика Симон за своя отдавна изгубен брат и двамата бяха заспали прегърнати. Спретнатия Нарцис сега не беше толкова спретнат, а галеше шише с балсамираща течност, сякаш беше истинската му любов. Полибий и Попея се гледаха с натежали за сън очи. Океан се опитваше да намаже отрязаното си ухо с мед.
— Нека всички богове, Муране…
Гръмогласно хъркане посрещна думите й. Гладиаторът бе заспал с усмивка на уста, венецът му беше паднал. Клавдия се запита дали на сутринта той още щеше да си спомня обещанието си незабавно да се ожени за нея.
Загледа се в тъмнината. Победата на Муран на арената сякаш се бе случила преди цяла вечност. Беше се опитала да слезе долу и да го види, но тълпите така се бяха струпали край него, че беше невъзможно. Нещо повече, Бур й каза, че Издирвача Салуст я чака под задните стълби на императорската ложа и тя побърза да слезе, за да се срещне с него. Онова, което Издирвача й каза, за нея не беше изненада; той просто потвърди всичките й подозрения. Клавдия се върна в кръчмата късно следобед и прегледа записките си дума по дума. Беше толкова сигурна в заключенията си, че изпрати кухненския прислужник Извинявай при презвитер Силвестър и го помоли да я посети; досега той още не бе отговорил. Клавдия скръцна със зъби. Радваше се, че всичко свърши. Елена си беше отмъстила, но Клавдия искаше веднъж завинаги да затвори тази страница. Тя поклати глава при вида на заспалия Муран.
— С теб ще се оправям утре! — закани се тя.
Отпи още няколко глътки от виното си и се унесе в дрямка, но беше събудена от Извинявай, който я гледаше с широко отворени очи.
— Господарке! — умолително се обърна той към нея. — Нещо важно!
И посочи към кръчмата.
Беше Силвестър, обвит в наметало и с качулка на главата, придружаван от двама от германците на Елена.
— Извинявай за късния час!
Клавдия подмина думите му и го отведе в другия край на градината. Попита го дали иска да хапне и да пийне нещо. Той се усмихна и каза, че е постил, част от обета му към Господа Христа, за да измоли победа за Муран.
— И той му я даде! — добави Силвестър с радост в очите. — Голяма победа! Чу ли новините?
Клавдия поклати отрицателно глава.
— Намериха още една къща, собственост на египтянина, с много нови доказателства, дрехи, вземани от заложниците им — сви рамене: — Имаха късмет, че не ги разпънаха на кръст.
— Муран имаше късмет, че не го убиха!
— Но не го убиха, нали? — прошепна Силвестър. — Победата на Муран му донесе богатство и милостта на императрицата. Тя никога няма да го забрави! Освен това, така той снема от себе си всякаква вина, каквато може би чувства заради смъртта на младия Александър.
— А силата на твоя Христос бе възвеличена!
— Неговата сила не се нуждае от възвеличаване! — отвърна Силвестър. — Но както и да е, победата не вреди никому!
Клавдия се опита да подразни презвитера с цитати за използването на меч от Писанията, в които вярваше. Преди време той самият ги бе изричал пред нея. Силвестър отметна качулката и се загледа как Извинявай слага резетата на главната порта. Изчака момчето да се отдалечи.
— Добре, а сега ми кажи, какво има, Клавдия?
Тя разказа всичко ясно и логично, като изпитваше предположенията си в отговор на въпросите му и ги защитаваше срещу критичните му забележки. Колкото повече говореше тя, толкова повече Силвестър се замисляше; накрая потъна в мълчание, прехапал долната си устна и поклащайки от време на време глава. Мина един час; отвън отекваше смях — гостите на Полибий започваха да се събуждат за нов гуляй. Клавдия приключи, прегракнала от доводите, които излагаше един подир друг и Силвестър се изправи.
— Както казваш, Клавдия, това е въпрос, който императрицата трябва да разгледа. Тя ще реши — той я изгледа строго: — но е много, много сериозно!