Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)». Краткое содержание книги:
Клавдия трябва да спечели доверието на малцината останали живи легионери, за да разбере дали страшната смърт, постигнала приятелите им, няма връзка с далечното минало и с нещо случило се в Британия.
Сякаш това не е достатъчно, и близките на самата Клавдия са заплетени в друга мистерия — в двора на кръчмата, чийто съдържател е вуйчо й, откриват труп на младо момиче. Ковчегът е украсен с християнски символи, а по тялото, макар и явно положено в земята преди доста години, няма никакви следи от разложение. Възможно ли е младата жена в ковчега да е християнска мъченица, една от последните жертви на преследванията на предишните императори? Как е срещнала смъртта си и коя е била тя все пак?
Въпросите се трупат един след друг, а за да открие отговора и да залови убийците, Клавдия ще трябва да тръгне по заплетени следи, съзнавайки, че една погрешна стъпка може да й струва живота.
— Не знам в действителност какво е станало после, но подозирам, че си бил пленен, продаден за роб и кастриран. Легионите били изтеглени в Рим и ти си бил отведен с тях. Когато си заживял в града, си станал слуга на Касия. Целад ми каза, че пиктите добре владеят езика на знаците; ти си станал вещ в него и си я придружавал, дори когато от куртизанка станала християнка. Подозирам, че си живял спокойно до момента, в който военачалникът Аврелиан решил да уреди едно от пиршествата за своите бивши войници. Видял си Петилий; нещо още по-важно — и Петилий те видял. Вероятно познал чертите на баща ти в теб. Ти никога не си забравил онази ужасна смърт край самотната стена в Северна Британия.
— Леарте, ти имаш някои черти, по които приличаш на жена; освен това имаш достъп до гардероба и парфюмите на господарката си — Клавдия погледна нагоре към осеяното със звезди небе. — Питах се за онези ужасяващи смърти по вонящите странични улички на Рим. Никоя жена няма да иде там сама, но ти, разбира се, все още си воин, Леарте, каквото и да ти се е случило. Не си се страхувал особено — нали си искал да отмъстиш! Сега нека си представим какво е ставало. Промъквал си се по страничните улички с кожена торба, в която си носел воал, женски плащ, парфюми и грим, примамвал си жертвата така, както баща ти примамвал римляните в пирена преди толкова много години. В подходящия момент си нападал. Жертвите ти мислели, че срещат проститутка; всъщност те се изправяли пред отмъщението. Разбира се, с Крисп и Секунд е било още по-лесно. Военачалникът Аврелиан ги доведе във вилата, трябвало е само да наблюдаваш и да изчакваш. Още веднъж си се предрешил като жена; отишъл си с делва в баните, подмамил си първо единия, сетне втория да влязат вътре, намушкал си ги в корема, прерязал си им гърлата и си поругал телата им, като жертвоприношение пред сенките на твоя баща, втората му жена и всички онези, загинали преди толкова много години.
— Ние не знаехме за това! — обади се Урбана.
— Знаели сте! — студено отвърна Клавдия. — Знаели сте, че той е пикт. — Говореше бавно, за да може Касия да следи устните й. — Знаели сте за убийствата, не може да не сте забелязали, че някои предмети липсват. Леарт винаги е отсъствал, когато тези мъже са били убивани. Но след като пак се връщал, какво ви е било грижа? В края на краищата подозирам, че Леарт е привикнал към тази маскировка: бил е облечен по същия начин, когато се е срещнал със Сезотен, за да му предаде разпорежданията ти. Разбираш ли, Касия — Клавдия се наведе напред, — аз използвах Издирвача Салуст. Той не откри почти нищо за миналото ти. Приела си християнството, но преди това си била куртизанка и като всички известни куртизанки в Рим, си се кланяла на египетските богини Изида и господарката Хатор. Ти познаваше Сезотен, знаеше за неговия порочен начин на живот.
— Ако това е вярно — извика Урбана, — ако Сезотен е знаел, че Касия е замесена, защо не си призна?
— О, разбира се, че няма да си признае! — рязко потвърди Клавдия. — Може и да е подозирал, но е нямал твърди доказателства срещу вас. Нещо повече, ако обвинеше вас, щеше да уличи и себе си. Следователно, предизвикателството към Муран беше най-безопасния път за всички. Ако Сезотен победеше, нямаше да съществуват повече проблеми. Ако го убиеха, той и другарите му щяха да млъкнат завинаги. Мога да разбера ликуването ти в императорската ложа, когато Муран спечели; проблемът бе разрешен. На това се дължи и триумфалният вик на Леарт, той беше толкова възбуден, че се върна към родния си пиктски език.
— Обвиняваш ли ни? — попита настоятелно Урбана. — Касия, Леарт, дори мен?
— Разбира се, че ви обвинявам! — Клавдия огледа разположените в дъга лежанки. Всички гледаха напрегнато, дори Константин бе забравил да пие. Силвестър седеше с наведена глава и ръце в скута. Елена се взираше в тъмнината. Муран недоумяващо поклати глава.