Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)». Краткое содержание книги:
Клавдия трябва да спечели доверието на малцината останали живи легионери, за да разбере дали страшната смърт, постигнала приятелите им, няма връзка с далечното минало и с нещо случило се в Британия.
Сякаш това не е достатъчно, и близките на самата Клавдия са заплетени в друга мистерия — в двора на кръчмата, чийто съдържател е вуйчо й, откриват труп на младо момиче. Ковчегът е украсен с християнски символи, а по тялото, макар и явно положено в земята преди доста години, няма никакви следи от разложение. Възможно ли е младата жена в ковчега да е християнска мъченица, една от последните жертви на преследванията на предишните императори? Как е срещнала смъртта си и коя е била тя все пак?
Въпросите се трупат един след друг, а за да открие отговора и да залови убийците, Клавдия ще трябва да тръгне по заплетени следи, съзнавайки, че една погрешна стъпка може да й струва живота.
Седнала в другия на ложата край вратата, където Бур можеше да я наблюдава, Клавдия си вееше и отпиваше от чаша плодов сок. Бе потънала в пот и единственото, което искаше, бе напрежението най-сетне да намери отдушник. Имаше чувството, че завинаги се е наслушала на звука на тръбите, на дрънченето на цимбалите, на зловещите звуци на свирките, на всички ритуали, церемонии и звуци, съпровождащи едни игри: процесията през арената, забавните привидни схватки, смехориите на жонгльорите, шутовете и джуджетата. Тя често се изправяше, заставаше на най-горното стъпало и впиваше поглед в кръга от златен пясък под нея, после с копнеж гледаше към огромните зейнали порти, които водеха към тъмните непрогледни тунели, осветени от трептящи факли. Там беше Муран. Тя слезе и погледна към местата, където се бяха разположили господарката Урбана, Касия и изправеният зад тях Леарт. Тримата бяха все така дълбоко опечалени, въпреки че господарката Урбана с готовност бе приела поканата на императора да наблюдава Божия съд, както и неговия собствен, който щеше да донесе желаното от нея възмездие. Клавдия вече се канеше да отиде при тях, когато Константин рязко махна с ръка към тръбачите: бе чакал достатъчно дълго. Протяжното пронизително протръбяване накара тълпите, претъпкали тесните балкони на амфитеатъра, да замълчат. Над тях се вееха дългите сенници, които слугите бяха успели да разпънат така, че гънките им, напоени с наситена с аромати вода, да осигуряват някаква защита срещу пълния с насекоми въздух и жарещия блясък на слънцето.
Тръбите прозвучаха отново. Игрите щяха да започнат. Облечените в бели роби патриции по долните балкони забравиха за кошниците с лакомства, изстуденото вино, медените сладкиши и подсладените сливи и смокини. Те заповядаха на робите да приближат още слънчобраните. Мъже, жени и деца попиваха потта по вратовете и лицата си с навлажнени кърпи, впили погледи в подобния на пещера вход, водещ към арената. Над тях римските първенци в многоцветните си туники стигаха чак до местата за плебеите. Те стискаха пропуските си, изрязани парчета кост, и се надпреварваха да се настанят по местата си, като вече не обръщаха никакво внимание на продавачите на наденички и месо с подправки, резени плодове и съдове с уж прясна вода. Дори проститутките и сводниците, обзети от трескаво вълнение, престанаха да подмамват клиенти. Избиването щеше да започне!
„Портите към подземния свят“ се отвориха и съпроводени от рева на тълпата, на арената се появиха гротескни, страховити маски. Под нестройните звуци на тръбите и цимбалите Господарят на Хадес и неговите придружители тръгнаха в тържествено шествие да обиколят арената, като размахваха своите оръдия за мъчение: шипове и чукове, нажежени до червено остриета, камшици с железни краища, всичко, което щяха да използват, за да връщат в боя страхливците, и да проверяват дали някой паднал на пясъка боец не може да стане и да поднови битката.
След като маските обиколиха арената, на сцената излязоха онези, които щяха да се бият. Египтяните бяха предвождани от знаменосец; върху зеленото знаме се виждаше изображението на богинята Хатор. Стройни, мускулести и намазани с масло, петимата мъже носеха кожени полички, а под украсените им с релефи наколенници се виждаха стегнатите превръзки за краката; на главите си имаха шлемове с широка периферия, с конски опашки на върха и специални наличници с отвори за очите; мечовете им — дълги и леко извити — бяха в ножници от дебела кожа, а щитовете им представляваха малки, тъмносини квадрати с блестящи метални изпъкналости в средата. Като пристъпваха самоуверено, те вдигнаха наличниците си и спряха пред императорската ложа. Клавдия ги огледа. Наистина не можеше да разбере защо бяха приели предизвикателството. Вярно, щеше да е глупаво да откажат, но това беше безсрамен отговор на едно предизвикателство от гладиатор, победител на миналите игри. Дали се надяваха на военната си подготовка, на произхода и численото си превъзходство? Или беше нещо друго? Те изглеждаха уверени, въпреки че Муран също беше твърде убеден в победата си. Не замисляше ли Елена някакво ново коварство?