Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Лийхи кимна.
— Ти само брой.
Кинкейд се приближи към тях.
— Добре.
Куин клатеше глава, но Яков не му обърна внимание.
— Три. Две. Дълбоко си поемете дъх. Едно.
И натисна лоста и отвори люка.
Търкот видя четиримата да прекосяват малкото разстояние между двата кораба. Чу изтропването на външния люк на шлюза и изчака, докато датчикът на пулта покаже, че налягането се е възстановило.
После лампичката на високочестотната радиостанция, монтирана от хората от Космическото командване, започна да мига. Знаеше кой е. И макар че копнееше да узнае какво е научила Кели, докато е била в контакт с пазителя, не искаше да го чуе сам. Изпитваше някакво странно предчувствие.
Налягането се изравни и Търкот натисна бутона, за да отвори вътрешния люк на херметичния шлюз, после се изправи и се обърна натам. В кораба влязоха Яков, Кинкейд, Куин и Лийхи.
— Приятелю! — Яков широко разпери ръце и го прегърна, вдигна го от пода и го завъртя около себе си. — Чухме и усетихме силна експлозия. — Той остави Търкот на пода и втренчено го погледна. — Тъй като си тук, предполагам, че не е била ядрена.
— Лиза Дънкан блъсна кораба-майка в предавателя.
Яков тежко въздъхна.
— В края на краищата ти се оказа прав за нея. Постъпката й е била изключително смела. — Той извади шишето си и му го подаде.
Търкот го взе и отпи голяма глътка.
— Ами Артад? — попита руснакът.
— Качи се на кораба-майка точно преди Дънкан да го разбие. Тя заключи нокътя и взе Артад със себе си.
— Аха — кимна Яков. — Значи това е краят.
Търкот знаеше, че това не е въпрос. Яков от десетилетия беше воювал срещу извънземните и техните слуги. Руснакът се отпусна на една от седалките. Майорът поздрави другите оцелели от Зона 51 — само толкова бяха останали — и седна на пилотското място до Яков. Зелената лампичка мамещо мигаше.
Яков също я видя.
— Съобщение ли?
— Кели Рейнолдс.
Руснакът повдигна гъстите си вежди.
— Може ли да говори?
— Тя знае истината. Как е започнало всичко това.
Търкот зачака. Яков пръв кимна.
— Трябва да я чуем.
— Защо?
— За да решим какво да правим — простичко отвърна Яков.
Търкот погледна към другите. Лийхи изглеждаше малко смутена. Куин и Кинкейд отвърнаха на погледа му и Търкот разбра, че го оставят той да реши вместо тях.
Майорът вдигна микрофона.
— Кели. Аз съм, Майк Търкот.
Военномедицинският център „Триплър“, Оаху, Хавай
Кели Рейнолдс тъкмо се канеше за тридесети път да повика Търкот, когато от високоговорителя се разнесе неговият глас.
Тя погледна Къмингс.
— Мисля, че е най-добре да излезеш.
Медицинската сестра се наведе, подпъхна възглавниците под Рейнолдс, напълни чашата й с вода и я остави сама.
— Майк. Тук е Кели. Думите ми стигат до теб за две и половина минути, после минават още толкова, докато чуя твоите. Ще почакам. Отговори ми дали ти и другите при теб искате да чуете това, което имам да ви кажа. Защото, ако започна да говоря, няма да спра.
Рейнолдс млъкна и си погледна часовника. Секундарникът бавно пое обиколките си.
Марс
Докато чакаше отговор, Търкот издигна космическия кораб и прелетя над Монс Олимпус, за да се увери за сетен път, че след самоубийствения подвиг на Дънкан не е оцеляло нищо.
Дупката в склона на планината, където се бе намирал предавателят, беше огромна.
Той се обърна към Яков.
— А сега? У дома?
— У дома — съгласи се руснакът.
Търкот насочи носа на кораба към космоса, а Кинкейд почна да изчислява курса към Земята.
Когато чу съобщението на Рейнолдс, майорът незабавно отговори:
— Готови сме. Разказвай.
Гласът на Кели се разнесе отново, когато вече бяха излезли от орбита около Марс и се насочваха към Слънцето. Думите от малкия високоговорител звучаха металически и далечни.
— Всичко е логично, като се замислиш за онова, което научихме в последно време — започна тя. — Вече знаеш, че Лиза Дънкан идва от друга планета. И че е човек.
Търкот погледна Яков. Рейнолдс използваше сегашно време, защото не знаеше какво се е случило.
— Което ни навежда на въпроса как е възможно на два свята да са се развили хора.
Търкот се напрегна, предусетил какво предстои. Разбираше, че Кели е права, че през цялото време всичко е било пред очите им.
— Когато се свързах с пазителя под Великденския остров, открих следи от миналото. Отпреди Атлантида. От времето, когато аирлианците за пръв път дошли на Земята.