Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
— Ами… — предпазливо се обади Сенка, защото не знаеше как ще е по-добре да отговори.
Куката поклати глава:
— Колко ниско е паднал нашият финяга. Навремето никога нямаше да се хване с уличница. Все ще е намерил нещо в теб — стана иззад бюрото, вдигна с два пръста брадичката на Скорик. — Живи очички, дяволити. Хм… Къде бяхте? Как?
— У нас — взе да си измисля Сенка. — Много страстен господин, направо е огън.
— Да, прочут любовчия. Виж какво, Александрова. Слушай как ще ми платиш глобата. Ще кажеш на този човек, че си се влюбила в него до полуда или измисли нещо друго, но се навъртай край него. Щом е харесал нещо у теб, няма да те разкара. Той ни е джентълмен.
— Че къде да го диря? — завайка се Скорик.
— Утре ще ти кажа — загадъчно се усмихна приставът. — Дай си жълтия билет. Да остане временно у мен. За по-сигурно.
Ами сега? Скорик замига — не знаеше какво да каже.
— А, нямаш билет? — хищно се ухили Солнцев. — Без разрешително ли работиш? Браво бе. А да фурсетиш ми се опъваш, а? Ей — кресна към вратата. — Огризков!
Влезе стражар, опъна се до вратата и предано се опуйчи пред началството.
— Тая да я изпратиш до вкъщи, тя ще те заведе. Ще й прибереш удостоверението за местопребиваване и ще ми го донесеш. Така че няма да ми избягаш, Александрова — той я щипна по бузата. — Като те гледам така, май наистина има нещо у теб — остави бузата на Сенка и го потупа по задника. — Малко си плоска, ама аз и на мегрешки19 не отказвам. Ще трябва да те изпробвам, Александрова. Стига да се откупиш от охтичавите — и се разцвили, айгърин проклет.
Как може Смъртта да се е гушкала с него? Май по-добре да се обеси човек.
Стана му жал изобщо за клетите жени. Не им е лесен животът с тези всички мъже — гадове и мръсници.
Но какво е все пак „фандорин“?
Как Сенка се яви на изпит
С опуления копой Сенка се оправи лесно. Каза му, че живее във Вшивая горка, и щом стигнаха до Яуза, запретна поли и духна през сокаците. Стражарят, разбира се, наду свирката, закрещя ругатни, ама каква полза? Мадмоазелката фурсетка се беше изпарила. Нека стражарят сега плаща „глоба“ на пристава, няма да му се размине.
През целия обратен път Скорик се чудеше какво толкова е видял или чул в мазето, от което Ераст Петрович и Маса веднага се сетиха кой е убиецът.
Как ли не си размърда мозъка, направо го съсипа от гимнастики, но нищо не загря.
Тогава взе да дедуктира за друго. Какво ли е замислил този умник господин Неймлес? Каква каша само забърка, ужас. Как ще се измъкне сега? Кой ще ги оправя тия бакии? Дали няма да е един младеж, уморен да бъде играчка в ръцете на птицата Фортуна? Тази лудетина ту размаха крило и сипне връз сирака клет всичките си скъпоценни дарове: и любов, и богатство, и надежда, ту изведнъж му обърне трътка и му насере коафюрата, отнесе всички дарове и дори гледа как да му вземе и живота.
Спохождаха го лоши мисли за инженера. Колко чевръсто, разбираш, подели чуждото имущество. Едно благодаря не каза за нечуваното великодушие и саможертва на злощастната жертва. Как не! Все едно си е негово собствено. С чужда пита подмами душманите. Заповядайте, скъпи гости, грабете кой колкото може. А че някой е имал свои планове за имането и даже мечти — пука му на черупката, разбира се, на този лъскав господинчо Ераст Петрович.
От обида се държа сухо с инженера и макар че му разказа най-подробно за предаването на писмото и разговора с пристава, го стори с вид на засегнато достойнство: гледаше леко встрани и кривеше устни.
Ераст Петрович обаче не забеляза демонстративното му поведение. Внимателно изслуша и за разпита, и за вербуването. Като че ли остана доволен от всичко, дори го похвали с едно „браво“. На това място Сенка не се стърпя и леко намекна за имането: един вид, много умници на тоя свят си падат да боравят с хорската собственост, защо не, нали е чуждо, не е като да си е твое. Но хич не трогна инженера с намека си, не намери достъп до съвестта му. Господин Неймлес го потупа по главата, каза „не се стискай“. И додаде весело:
— Тази нощ приключвам всичките си московски дела, нямам повече време. Утре на обед е стартът на състезанието. Надявам се, че „Летящото килимче“ е наред?
Душата му се обърна. Вярно — утре е двайсет и трети! Покрай всички патила и вълнения съвсем беше забравил за надпреварата!
Значи така или иначе, край на всичко. Много хитро, господин Неймлес. Възползвахте се от автомонтьора (и безплатно впрочем, като се изключи кльопачката), получихте си стегнатия и лъснат автомобил в най-прекрасен вид, но само това да беше. Най-важното: прекарахте сирака, обрахте го до шушка, изложихте го на смъртна опасност, а после отпрашвате за Париж като вълшебен принц престолонаследник. А Сенка нека си кисне сам-самичък край изкорубеното корито. Ако изобщо остане жив до утре…
19
Мегрешки — от „maigre“ (фр.), слаб, кльощав. — Б.пр.