Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
— Това сребро ще ти го забия в плювалника, гадино! — прекъсна го Княза и още дълго подвиква несвързани закани и ругатни.
— „Много“ — какво ще рече, уважаеми? — попита Цайса, когато Княза се задуши от проклятия и млъкна.
— Много каруци ще трябват, за да го откараш. Знам, че отдавна търсите туй сребро, аз пък го намерих. За Смъртта — ще го дам.
Княза понечи пак да надига, но Цайса вдигна показалец: тихо, трай.
— За съкровището на ерохинския писар ли говориш? — гальовно попита валето. — Намерил си го значи? Ох, бива си те, сине на Кавказ.
— Да, сега имането е мое. Ако речете — ще стане ваше.
Княза врътна глава като бик, кога гони щръклици.
— Смъртта не давам! Нито за сребро, нито за злато. Не я давам! Тя никога няма да бъде твоя, кучи сине!
— Тя вече е моя — кавказецът си погали брадата със свободната ръка. — Както искаш, Княже. Аз честно дойдох, ти ме наричаш „кучи син“. Вече знам, че при вас в Москва се ругаете по най-различни начини, но за „кучи син“ се вади нож. Ще се бием. Аз имам повече бойци от твоите, всеки е орел! — и заотстъпва към вратата с насочен револвер. Сенка скочи, притисна глава в черкеската му.
— Накъде, гадино? — ревна Княза. — Жив няма да излезеш оттук! Давай, стреляй! Моите вълци ще те сдавят!
В стаята надникна един от близнаците:
— Княже, каква е тая патърдия. Викаш ли ни?
Без да отлепя нито за миг очи от Княза и Цайса, абрекът хвана Шантав-Щурав с лявата ръка под брадичката, подържа го така една-две секунди и го пусна. Юнакът се стовари като чувал и се превъртя встрани.
— Чакай, уважаеми — каза Цайса. — Не си отивай. Княже, човекът е дошъл с мир при теб, с добра воля. Една женска повече или по-малко — какво толкова? — и продължи в стихотворна форма: — Не тъгувай, княже, срам — тези чудеса ги знам.
А, сети се Скорик, това ми е познато. Така казва Лебедицата на княз Гвидон: един вид, не се газирай, ще те уредя екстра отвсякъде.
Но хитровският Княз явно не беше чел приказката и замига на парцали. Онзи също мигна, но не с двете очи, а с едното — Сенка добре го видя отстрани.
— Съкровище, казваш? — мрачно изгъгна Княза. — Добре. Ако става дума за имането на писарушката — да се трампим. Но първо даваш среброто.
— Мъжка дума? — рече Казбек. — Апашка?
— Апашка — потвърди Княза и както е редно при клетва, с палец се перна през гърлото, но Сенка пак забеляза измама: Княза си беше скрил лявата ръка зад гърба и сигурно беше направил неприличен жест, така че апашката дума да не чини грош пара. Ще трябва после да каже на Казбек, тоест на Ераст Петрович, за това подло коварство.
— Добре — джигитът кимна и прибра револвера. — Елате нощес в ерошенковското подземие, в най-далечната част, дето е задъненият коридор. Само двамата и никой друг. Точно в три и четвърт. Ако дойдете по-рано или по-късно, уговорката отпада.
— Да дойдем двамата, че твоите апапи да ни изколят? — присви око Княза.
— За това не ми трябва подземие — сви рамене Казбек. — Ако искахме, досега да сте станали на кебап. На мен в Москва ми трябват честни побратими, на които да имам вяра… Там ще ви чака един човек. И ще ви заведе където трябва. Щом видиш кой ще ви чака, ще разбереш: Казбек можеше нищо да не ти дава, даром да си вземе своето.
Княза понечи да каже нещо (според вида му — гневно), но Цайса сложи ръка на рамото му.
— В три и петнайсет през нощта сме там, уважаеми. Мъжка дума, апашка.
Валето се закле без никакви пинизи, и двете му ръце се виждаха.
— Та не щеш ли мадмоазелката? — попита кавказецът от вратата.
Сенка се вцепени. Ох, Ераст Петрович, искате да ме унищожите, а? Свети Николай, Богородице застъпнице, не ме изоставяйте!
Но Княза, дано Господ му отземе хиляда години от адските мъчения заради това, вместо отговор просто се изхрачи на пода.
Спасен.
Как Сенка стана фурсетка
Навън, щом се качиха на фиакъра и се отдалечиха, Сенка горчиво въздъхна:
— Благодаря ви, Ераст Петрович, за топлите грижи. Така ли постъпвате с верния си човек? Ами ако Княза беше казал „давай мадмоазелката“? Нима щяхте да ме оставите ей тъй да си загина?
— Като завиеш зад ъгъла, сапирай! — нареди на кочияша неблагодарникът инженер с все същия „кавказки“ глас. И отговори на упрека чак след като слязоха от фиакъра. — За Княза съществува само една жена. Никоя д-друга няма и да погледне. Исках, Сеня, да ти личи колко си уплашен — за по-голяма достоверност на малката ни интермедия. Ти се справи прекрасно.
Чак сега Сенка си даде сметка, че в маскиран вид — и като дърт чифутин, и като див планинец — Ераст Петрович изобщо не заеква. Чудна работа. Сети се също, че инженерът свърши цялата работа сам, партньорът не си мръдна пръста. И го досрамя. Най-вече заради страха — как се беше молил за помощ на Богородица застъпница и свети Николай. Макар че какво толкова да го е срам? Жив човек е, не е истукан като господин Неймлес. Такъв няма нужда от молитви, Маса-сенсей същото го беше споменал.