Добрият

— Сигурен съм, че и Закари е страхотен — заяви Крейт, — но думата ми е за Тим.

Хората, които се поддаваха на чаровната усмивка и маниери на Крейт, когато той решеше да ги омае, рядко го поглеждаха в очите, като че ли подсъзнателно знаеха, че се самозаблуждават, и избягваха погледа му, за да не разсеят заблудата.

Дори и да хванеха погледа му, те бързо–бързо извръщаха очи.

Мери имаше проникващия взор на офталмолог. При всяко мигване тя сякаш обръщаше нова страница от съзнанието на Крейт.

— Скъпа, не си въобразявай, че понеже те обезвредих безболезнено, няма да ти причиня болка, ако се наложи.

Никакъв отговор.

— Ако упорстваш, ще те накарам да омекнеш, като те подложа на невъобразими мъчения.

Тя продължи да изучава очите му.

— Само глупците не се страхуват и глупците умират — заплаши той.

— Страхувам се — призна тя.

— Браво, радвам се да го чуя.

— Но страхът не е единственото ми чувство.

— Да видим докъде ще я докараме.

Тя продължаваше да се въздържа да попита кой е той и какво иска. Отказваше да губи време с въпроси, на които той нямаше да отговори или щеше да отговори, без да го питат.

— Казвам се Робърт Кеслър. Можеш да ме наричаш Боб. Твоят син Тим, скъпа Мери, има нещо, което ми трябва, но не ще да ми го даде.

— Значи сигурно не трябва да го даде.

— Обзалагам се, че като ученик ти си го защитавала пред всеки учител, който е бил недоволен от него — усмихна се той.

— Никога.

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че той ми открадна голямо количество кокаин?

— Ако имаш глупостта да ми кажеш подобно нещо, ще знам, че ме лъжеш.

— Мери, Мери, не ми приличаш на наивна жена.

— Тогава не се дръж с мен като с наивна жена.

— Никой не знае всичко, което се крие в сърцата на другите. Дори и една майка не знае истинското сърце на сина си — настоя Крейт.

— Тази майка знае.

— Значи не те учудва това, че той е способен на убийство?

Тя изгледа Крейт с презрение.

— Що за жалки измишльотини! Убийство? Не става и за софизъм.

Той повдигна вежди:

— Софизъм, казваш. Много учена дума за жена на зидар и майка на зидар.

— Опитваме се да бъдем тъп работен добитък, но ни пречи сивото вещество.

— Трябва да призная, Мери, че при други обстоятелства би могла да ми харесаш.

— Не мога да си представя никакви обстоятелства, при които ти би могъл да ми харесаш.

Той я огледа мълчаливо.

— Не можеш да разклатиш доверието ми в сина ми — проговори тя. — Колкото по се опитваш, толкова по-малко ще ти вярвам.

— Става интересно — продума Крейт.

Отиде в кухнята, взе купата с нарязаните ябълки от дъската и се върна на стола си.

Сдъвка едно резенче и попита:

— Какво щеше да правиш с ябълките?

— Не си дошъл тук да говорим за ябълки.