Добрият

— Не мога да го направя. Дай ми да помисля.

— Трябва да ви изложат на витрини в музея — добави убиецът.

Пит се приближаваше и Линда избърза да го пресрещне и да го предупреди да не каже нещо, което да се чуе по телефона.

— Тим, осъзнай се. Знаеш, че трябва да я убия.

— Би могъл да се откажеш.

— Не, Тим. Трябва да пазя репутацията си.

— А аз ти я очерних, нали?

— Не си въобразявай.

— Много ли ме мразиш?

— Безкрайно много, Тим.

— Тогава убий мен вместо нея.

Линда чу и се обърна към Тим. Очите й се бяха превърнали в бляскави остриета от смарагди.

— Убий мен, вместо нея — повтори той.

— И как точно ще стане това?

— Ти избери място за среща. Аз ще дойда невъоръжен.

— Вече съм избрал място за размяната.

— Когато майка ми си тръгне от теб към колата, която ще я чака, аз ще тръгна към теб. Трябва така да пресметнем времето, че когато тя тръгне с колата, аз да ти дойда на прицел.

— Искаш да ме хванеш за престрелка.

— Не.

— Разбира се, че ще си въоръжен.

— Не. Ще дойда по долни гащи. Нищо друго — няма да има къде да скрия оръжие. Ще взема приятел, който да кара колата. Но той няма да се приближава към теб.

— Не се ли страхуваш от смъртта, Тим?

— Страхувам се, по дяволите! Но това не е най-големият ми страх.

— Ти си едно смахнато копеле, Тим. Няма друг като теб.

— Майка ми ще остане жива. Линда ще получи преднина и може да се опита да ти избяга. Това е всичко, което мога да направя за нея. Ако имам късмет, ако Линда има късмет, ще съм купил живота и на двете.

— Тя няма да стигне далеч без теб — отбеляза убиецът.

— Може и да стигне. Тя не се предава лесно. Съгласен ли си с тази сделка?

В далечината зад дърветата едно момче и баща му пуснаха хвърчило във формата на разярен дракон. Драконът се къдреше в небето и ревът му беше също тъй безмълвен както мълчанието в слушалката.

Най-сетне убиецът проговори:

— Вече съм прочел това, което пише за теб, Тим.

— Не вярвай на всичко, което си прочел.

— Вярвам го. Затова мисля, че предложението ти е сериозно.

— Това е, което мога да направя. Моля те. Това е, което мога да направя.

— Трябва да си прочел прекалено много приключенски книги за момчета, Тим. Дъската ти се е откачила и хлопа. Ти си едно смахнато копеле.

— Не е важно. Приемаш ли сделката? Убий мен, вместо нея.

— Добре, това ми допада.

— Казвай тогава — подкани го Тим.

— Знаеш ли къде е Островът на модата в Нюпорт Бийч?

— Търговския център. Всеки го знае. Там е прекалено оживено.

— Няма да правим там размяната, а само първата стъпка. Ела при езерото с големите риби в Острова на модата след четиридесет и пет минути и чакай там. Аз ще ти се обадя и ще ти кажа какво да правиш след това.

— Добре.

— Гледай да дойдеш, Тим.