Пазителката на гълъбиците
- Автор: Хоффман Элис
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-295-9
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пазителката на гълъбиците». Краткое содержание книги:
1973-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел — дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното — любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила.
Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите.
Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот — живее в света и на мъжете, и на жените.
И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и… на своите тайни — кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.
Сред уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.
Още от пристигането си в планината знаех, че Нахара е сериозно момиче, по-зряло в сравнение с връстничките си, отговорно и ученолюбиво. Майка й я бе научила да чете на арамейски и иврит. Малахи със сигурност бе впечатлен от нея, и то с основание; не само че бе умна, Нахара бе и красива, и с чисто сърце. Не след дълго те започнаха да идват в гълъбарника по-рано от другите, така че разговорите им да започват веднага след като Малахи приключеше със сутрешната си молитва. Шепнеха си още от изгрев-слънце и този шепот стана мост между двамата.
Също като другите в тяхната общност Малахи се обличаше само в бяло, а косата му бе сплетена на плитка. Той не носеше сандали, защото хората му вярваха, че трябва да влязат боси в небесното царство и да изчакат там, докато светът бъде възкресен след Края на дните. Малахи бе спокоен, усърден работник, учен мъж, който не се боеше да изцапа ръцете си. Бе изпратен в гълъбарниците, защото Абба вярваше, че усърдната работа и славенето на Бог вървят ръка за ръка. Макар да бе млад, пишеше по пергаментовите свитъци заедно със старейшините си и те казваха, че неговите букви са толкова красиви, че ангелите надничали над рамото му, за да им се наслаждават; бе толкова благочестив, че мастилото от бадемово масло, с което пишел, се превръщало в кръв и изглеждало червено на страниците. Вече бе решено, че когато настъпи това време, ще заеме мястото на Абба и двамата често седяха един до друг, опрели глави и потънали в дълбок разговор или молитви.
Въпреки достойнствата на Малахи Шира скоро започна да проявява недоволство от новия ни помощник. Пращаше го постоянно да работи в най-отдалечения гълъбарник, в който имаше място само за един човек, и все пак Нахара постоянно ходеше да му помага в това тясно пространство. Чудехме се дали раменете им не се допират, дали ръцете им не се докосват… Когато по обед се молеше под маслиновото дърво, което бе превърнал в свое свещено място, целуваше шнуровете на молитвения си шал и после предлагаше целувките си в дар на Бога, дали се молеше да прочисти съзнанието си от скверните земни мисли и желания? Шира го следеше внимателно с присвити очи и все по-често на лицето й падаше сянка.
Един следобед, когато Нахара се прибра, за да приготви ястието ни от леща и маслини, Шира отпрати Малахи. Останалите се струпахме, за да наблюдаваме; хората смятаха, че тези гълъбарници в някаква степен принадлежат на Шира — тя беше тук най-отдавна и ние й си подчинявахме във всичко.
— Можеш да си тръгнеш веднага — каза тя на есея. — Няма причина да оставаш повече днес.
Три съвършени гълъбици бяха избрани да бъдат занесени в синагогата за вечеря на свещеника и в момента аз скубех перата им. Сведох глава, но се вслушах в разговора им.
— Нима не полагам достатъчно усилия? — изненада се Малахи. Сред своите не бе свикнал някой да му се противопоставя, а сега една жена го отпращаше. Изгледа я с недоумение.
— Няма никакъв проблем с работата ти — чух да отговаря Шира. — Просто вече нямаме нужда от теб тук.
Шира явно забеляза изражението ми, защото и аз бях изненадана. Малахи ни бе улеснил много и не виждах смисъл да го унижава, като го отпраща. Есеите ни бяха дали най-добрия си мъж, но той не бе такъв според Шира. Когато останахме сами, тя се обърна към мен:
— Ако беше твоя дъщеря, и ти щеше да направиш същото.
Тя се боеше от привличането между есея и Нахара и аз напълно разбирах защо не желае този мъж да бъде избраник на дъщеря й. Малахи бе прекалено благочестив, за да вижда нещо друго, освен Бог и себе си, такава бе истината; жената, която избереше, нямаше да ходи редом с него, а щеше да го следва, покорно свела глава.
Когато Нахара се върна с обяда ни, се изненада, че Малахи го няма, и лицето й поруменя издайнически, докато се оглеждаше за него. Вдигна очи към майка си с огорчение и я чух да казва на Азиза: