Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
— Няма да оставя госпожа О’Лиъри! — отвърна той. — Вървете!
Нямаше време за спорове. Дори и да останехме, едва ли щяхме да успеем да му помогнем.
— Някой знае ли как се лети с това чудо? — попита недоверчиво Нико.
— Тъкмо сега е най-подходящият момент да се научим — отвърнах и скочихме от прозореца.
Шестнайсета глава
Отварям ковчег
Скачането от двеста и петдесет метра височина със сигурност не отговаряше на представата ми за забавление. Особено пък с лепнати на гърба бронзови криле, които трябва да размахвам като петел.
Политнах към долината и червените скали. Бях сигурен, че след броени секунди ще се размажа безславно в Градината на боговете, но Анабет извика:
— Разпери ръце! Дръж ги разперени!
Думите й достигнаха до малката част от съзнанието ми, която още не се беше подала на паниката, и ръцете ми сякаш сами откликнаха. В мига, в който ги протегнах настрани, крилете се опънаха, вятърът ги подхвана и устремът ми към повърхността се забави. Пак летях надолу, но много по-бавно, реех се като хвърчило.
Размахах веднъж ръце, за да видя какво ще стане. Вдигнах се в небето, вятърът свистеше в ушите ми.
— Супер! — извиках. Усещането беше невероятно. След като свикнах, имах чувството, че крилете са част от тялото ми. Можех да се нося във въздуха, да пикирам и да се извисявам, да правя всичко, което си поисках.
Обърнах глава, Рейчъл, Анабет и Нико плавно се спускаха след мен. Зад тях от прозорците на работилницата на Дедал бълваше пушек.
— Приземете се! — заповяда Анабет. — Тези криле няма да траят вечно.
— Колко ще издържат? — попита Рейчъл.
— Не искам да го установя на свой гръб — отвърна тя.
Пикирахме към Градината на боговете. Направих кръгче над една от скалните колони и изкарах акъла на няколко катерачи. След това се насочихме към някакъв път в долината и кацнахме на терасата на туристическия център. Беше късно следобед и наоколо нямаше хора, но въпреки това побързахме да свалим крилете. Оказа се, че Анабет беше права. Самозалепващите ленти, с които бяхме закрепили крилете на раменете си, вече се разпадаха, а по земята край нас се виждаха изпопадали бронзови перца. Колкото й да ни беше жал за тях, нямаше как да ги поправим, а и не можехме да ги оставим да бъдат намерени от простосмъртни, затова ги хвърлихме в контейнера за боклук пред заведението.
С помощта на монтирания на терасата телескоп погледнах хълма, където трябваше да е работилницата на Дедал, но тя беше изчезнала. Нямаше пушек. Нито счупени прозорци. Най-обикновен склон.
— Работилницата се е преместила — предположи Анабет. — Вече е някъде другаде.
— И какво ще правим сега? — попитах. — Как ще се върнем в Лабиринта?
Тя зарея поглед към върховете в далечината.
— Може и да не успеем. Ако Дедал е загинал… Той каза, че Лабиринта е свързан с жизнената му сила. Възможно е целият лабиринт да е унищожен. Това би спряло нападението на Люк.
Замислих се за Гроувър и Тайсън, които все още бяха там долу. А и самият Дедал… Макар че беше извършил непростими неща и беше изложил на опасност живота на всичките ми приятели, той не заслужаваше да загине в Лабиринта.
— Не — обади се Нико. — Изобретателят не е мъртъв.
— Откъде знаеш? — попитах.
— Знам кога умират мои познати. Усещам го.
— А Тайсън и Гроувър?
Нико поклати глава.
— За тях ми е по-трудно да ти отговоря. Те не са хора, нито полубогове. Нямат смъртни души.
— Най-добре да слезем до града — реши Анабет. — Там има по-голям шанс да открием вход към Лабиринта. Трябва да стигнем до лагера преди Люк.
— Може да вземем самолет — предложи Рейчъл.
Изтръпнах.
— Аз не мога да летя!
— Но нали току-що летя?
— Това не се брои — отвърнах. — Бяхме доста ниско, но пак си беше рисковано. Летенето със самолет означава да навляза в територията на Зевс. Не мога да го направя. Освен това, нямаме време да чакаме самолет. Лабиринтът с най-бързият начин да се върнем в лагера.
Освен това се надявах, че там можеше да попаднем на Гроувър и Тайсън.
— Значи трябва да намерим кола да ни закара в града — рече Анабет.
Рейчъл обърна поглед към паркинга. Намръщи се, сякаш се канеше да направи нещо, за което по-късно щеше да съжалява.