Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Дедал пребледня.
— Предателство…
— Свиквай — отвърна Кели.
— Нико, добре ли си? — обадих се аз.
Той кимна тъжно.
— Съжалявам, Пърси. Минос ми каза, че сте в опасност. Убеди ме да се върна в Лабиринта.
— Искал си да ни помогнеш?
— Излъга ме — поклати глава той. — Излъга ни всички…
Обърнах се към Кели.
— Къде е Люк? Защо не е тук?
Емпусата се усмихна многозначително.
— Зает е. Подготвя атаката. Но не се тревожи, подкрепленията ни ще пристигнат всеки момент. А междувременно аз възнамерявам да похапна!
От пръстите на ръцете й изскочиха дълги нокти. Косата й пламна, краката й приеха истинския си вид — единият магарешки, другият — бронзов.
— Пърси — прошепна Рейчъл, — крилете… Мислиш ли…
— Да! — отвърнах. — Аз ще се опитам да спечеля малко време.
И този миг сякаш цялото царство на Хадес се изсипа на главите ни. Двамата с Анабет нападнахме Кели. Великаните се нахвърлиха на Дедал и Госпожа О’Лиъри скочи да го защити. В блъсканицата Нико падна на земята, а духът на Минос пищеше:
— Убийте изобретателя! Убийте го!
Рейчъл смъкна крилете от стената. Никой не й обръщаше внимание. Кели едва не повали Анабет. Емпусата беше невероятно бърза. Подскачаше по масите, преобръщаше изобретения и не ни оставяше да я доближим. С периферното си зрение видях как Госпожа О’Лиъри впива зъби в ръката на един от лестригоните. Той изпищя от болка и я замята насам-натам, опитвайки се да се отърси от нея. Дедал посегна към меча си, но вторият великан стовари юмрука си върху масата и мечът литна настрани. Стъкленица с гръцки огън падна на земята и се възпламени, огънят бързо се разпространи.
— При мен! — извика Минос. — Духове на мъртвите, елате тук!
Той вдигна призрачните си ръце и край него въздухът зажужа.
— Спри! — обади се Нико, който някак беше успял да се освободи от оковите.
— Нямаш власт над мен, глупако! — изкрещя подигравателно Минос. — През цялото време аз те командвах! Да, душа за душа. Но не твоята сестра ще се върне от мъртвите, а аз! Веднага, щом покося изобретателя!
Край него се появиха сенки, трептяха и се умножаваха, превръщаха се в стражи с критски брони.
— Аз съм син на Хадес! — заяви Нико. — Махайте се!
Минос се разсмя.
— Нямаш власт над мен! Аз съм господарят на мъртвите! Царят на сенките!
— Нищо подобно! — Нико извади меча си. — Аз съм техният господар!
Заби черното острие в пода и то потъна в камъка като в масло.
— Не! — Минос се олюля. — Няма да…
Земята потрепери. Прозорците се разлетяха на парчета, нахлу свеж въздух. В каменните плочи на пода зейна пукнатина и Минос и сенките пропаднаха в бездната.
Лошата новина: битката продължаваше, а аз си бях позволил да се разсея. Кели скочи към мен толкова рязко, че не успях да я отблъсна. Мечът ми отхвръкна настрани, а при падането си ударих главата в масата. Всичко заплува пред очите ми. Не можех да си мръдна ръцете.
Кели се разсмя.
— Предвкусвам колко ще ми се усладиш!
Тя оголи зъби и в следващия миг изведнъж застина. Червените й очи се ококориха. От устата й се откъсна изненадан вик.
— В нашето училище не правим така…
Анабет извади ножа от гърба й и с ужасяващ писък емпусата се разтвори в жълта мъгла.
Анабет ми помогна да се изправя. Все още бях леко замаян, но нямахме време за губене. Госпожа О’Лиъри и Дедал продължаваха схватката си с великаните, отвън долитаха приближаващи се викове. Още чудовища прииждаха към работилницата.
— Трябва да помогнем на Дедал! — рекох.
— Нямаме време — обади се Рейчъл. — Идват подкрепления!
Тя вече си беше сложила крилете и сега екипираше Нико, който изглеждаше пребледнял и изтощен от схватката си с Минос. Крилете залепнаха веднага на раменете му.
— А сега ти! — заповяда тя.
След няколко секунди и четиримата се бяхме обзавели с пъстроцветни криле. Усещах как ме повдига вятърът, нахлуващ през счупените прозорци. Гръцкият огън поглъщаше масите и мебелите, катереше се по витата стълба.
— Дедал! — извиках. — Хайде!
Изобретателят беше ранен на десетки места, но от прорезите в кожата му течеше не кръв, а златисто масло. Беше намерил меча си и използваше парче от маса като щит срещу великаните.