Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс

Слязох в Ню Йорк с достатъчно пари за един месец, стига да не се изхвърлям. Случи се обаче така, че си взех стая в един доста приятен хотел с изглед към Сентръл Парк, всеки ден вечерях в ресторант и седмица по-късно останах без пукната пара. Наложи се да започна работа — нещо, което до този момент не бях правил.

Първата ми работа беше като сервитьор в „Биски Кошер“ в Долен Ийстсайд. По цял ден от сутрин до вечер тичах напред-назад през пара от пилешка супа, сервирах солено говеждо, картофени палачинки, кълцан черен дроб и корнишони на предимно имигрантска клиентела, лицето ми бе покрито с мазна пот, ушите ми звъняха от викове като „Пилешки кнедли с двоен кисел сос и кравайче на четвърта! Гефилте със сос и сода на осма!“, идващи от постоянната пара и пикантния ад на кухнята. Собственикът Соли Биски произнасяше името ми „Пиникс“ и беше категоричен, че съм най-лошият сервитьор, когото е имал нещастието да наеме — оценка, която едва ли е била много далеч от истината, като се има предвид количеството изпотрошени чинии и объркани поръчки от моя страна.

Останах при Биски шест месеца, като живеех в стая, гледаща към шумна линия на метрото, докато той ме хвана да оправям дъщеря му зад каца корнишони в склада на ресторанта и ме изхвърли. Намерих си нова работа като продавач на хладилници в Бруклин. Оказах се толкова негоден, колкото и като сервитьор, и скоро се отказах, за да започна в отдела за легла в „Блумингдейл“. И там не се задържах дълго — бях изхвърлен, защото буквално заспах на работното си място. След това бях портиер в никелодеон на Бродуей, пиколо в „Уолдорф“, продавач на хотдог в Сентръл Парк и доставчик на цветя в Манхатън, като между другото се наслаждавах на интимни връзки с повечето жени, които обслужвах. Накрая напуснах Ню Йорк и отидох на юг в слънчевия Маями, където започнах да работя като спасител на плажа. През шестте месеца седене по бански на паянтовата дървена кула нито веднъж не се наложи да спасявам някого, което беше идеално, тъй като така и не се научих да плувам.

От Маями отидох в Ню Орлиънс и станах крупие. Именно там най-сетне ме застигна вестта за смъртта на баща ми, почти година след като се случи. После заминах на север в Мемфис да работя като търговец на автомобили; още по̀ на север до Джърси Сити, където имах кратка кариера на журналист (и по една случайност отразих легендарната среща за световната титла по бокс тежка категория между Демпси и Карпентие); след това се озовах в Чикаго, където известно време въртях незаконна търговия с алкохол.

От Чикаго продължих на запад към Скалистите планини и цял сезон се изживявах като златотърсач, без да намеря нищо; на юг към Денвър, където продавах фалшиви баронски титли на лековерни милионери; на север, юг, изток и запад като пътуващ търговец на „Тоник за коса и скалп на капитан Маккейб“; после до Солт Лейк Сити, Сиатъл, Портланд, Сан Франциско, Финикс (моят град!), отново Сан Франциско и много места, които съм забравил — и т.н., напред и назад, настрани, нагоре и надолу. През тези осем години сигурно съм работил всяка възможна работа, посетих всяко градче и отседнах във всеки хотел на Америка от двайсетте.