Убиец
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-62-2
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убиец». Краткое содержание книги:
Хана си поставя за цел да корумпира Роузуудската младеж, започвайки с готиния тип от по-горния курс. Ариа души за пикантна информация в миналото на приятеля си. Спенсър краде — от собственото си семейство. А малката чиста Емили се въздържа от въздържание…
Обаче сладките малки лъжкини ще трябва да внимават. Те помислиха, че са в безопасност, когато убиецът на Али бе арестуван, а истинската самоличност на „А“ най-сетне бе разкрита. Но сега има нов (или нова?) „А“ да нажежава атмосферата в града. И този път Роузууд ще пламне.
Приятелките й я гледаха очаквателно. Колкото и да не й се искаше, просто трябваше да им признае истината. Тя си пое дълбоко дъх.
— В онзи ден, когато се опитахме да откраднем знаменцето на Али, аз тръгнах да се прибирам напряко през гората. Срещу мен се приближаваше някой. Беше… Джейсън. И… ами… носеше знаменцето на Али. Преди да осъзная какво става, той ми го пъхна в ръцете. Не ми обясни защо. Знаех, че трябва да й го върна, но си помислих, че може би Джейсън не би искал да го правя. Реших, че сигурно е имал причина да го открадне. Може би е помислил, че не е правилно да го намери толкова лесно. Или може би се е притеснил от онова, което Иън й каза няколко дни по-рано пред столовата — че е готов да я убие, за да го вземе. А може и да ме е харесвал…
Емили изсумтя. Тя посочи към дневника, който беше взела от кабинета на втория етаж.
— А може би го е взел, защото е имал проблеми.
— Тогава не знаех какво да мисля — възрази Ариа.
— И реши да излъжеш Али? — сопна й се Емили.
Ариа изпъшка. Знаеше, че Емили ще реагира точно така.
— Али също ни лъжеше! — извика тя. — Всички криехме тайни една от друга. С какво това е по-различно?
Емили сви рамене и погледна встрани.
— Смятах да го върна на Али, наистина — продължи уморено Ариа. — Но след това станахме приятелки. С течение на времето при мисълта, че трябва да й го върна, се чувствах все по-неловко. Не знаех какво да правя. — Тя посочи знаменцето на Хана. — Не съм го поглеждала от деня, в който го получих, но се кълна, че на него нямаше жаба.
Хана повдигна шава.
— Чакай малко. Знаменцето още ли е у теб?
Ариа кимна.
— От години го държа в една стара кутия от обувки в гардероба. Когато се преместих в къщата на баща ми, отново я видях. Но не я отворих.
Лицето на Хана пребледня.
— Тази сутрин сънувах деня, в който се опитахме да откраднем знаменцето на Али. Трябва да го видя.
Ариа понечи да възрази, когато изведнъж усети леко трептене върху бедрото си. Мобилният й телефон звънеше.
— Момент само — промърмори тя, поглеждайки към дисплея. — Имам нов есемес.
Чантичката на Емили започна да жужи.
— Аз също — прошепна тя. Двете се спогледаха. Айфонът на Хана мълчеше, но тя се наведе към нокията на Емили. Ариа погледна телефона си и натисна бутона за четене.
Не е ли адски неприятно, когато официалните обувки започнат да стискат? Аз лично обичам да си накисна краката в горещото джакузи в задния ми двор. Или да си полегна в уютния хамбар под одеялото. Колко е тихо сега, когато големите съвестни ченгета ги няма.