Убиец

— Трябва да тръгвам — каза Ариа силно, усещайки как се изчервява. Тя бързо се отскубна от Ксавие и се шмугна покрай някаква жена с пухкава яка от норка. Чу как Ила извиква „Ариа?“. В гласа й се долавяше разочарование и болка, но Ариа не се обърна.

Спря се пред едно голямо цветно стъкло, на което беше нарисуван портретът на някакъв менестрел с лютня. Когато отново усети потупване по рамото, тя се сви, притеснена, че Ксавие я е последвал. Но се оказа, че е Емили. Няколко кичура от златисточервеникавата й коса висяха от плитката й, а бузите й пламтяха.

— Навсякъде те търсих! — възкликна Емили.

— Току-що пристигам — каза Ариа. — Трафикът беше ужасен.

Емили измъкна една голяма, прашна зелена тетрадка изпод мишницата си. Страниците й бяха с позлатени ръбове и напомняха на Ариа на том от някоя енциклопедия.

— Виж това. — Емили я отвори и посочи едно име в курсив. Джейсън Дилорентис. До името му бяха написани дата и час отпреди седем години.

— Намерих я на горния етаж — обясни Емили. — Сигурно е регистрационната книга от времето, когато това място е било психиатрична клиника.

Ариа примигна невярващо. Тя вдигна глава и се огледа. Един привлекателен среброкос мъж, най-вероятно собственикът на хотела, си пробиваше път през тълпата с доволно изражение на лицето. Из цялата зала бяха разположени екрани, които показваха мултимилионната фитнес зала на втория етаж и изключителния спа център. Тя беше подочула, че това място някога е било болница за психично болни деца, но сега не й беше много лесно да го приеме.

— Погледни. — Емили започна да прелиства страниците. — Името на Джейсън го има тук и тук, и тук също. Продължава така години наред. Спира точно преди деня, в който отидохме да откраднем знамето на Али. — Емили отпусна ръката, в която държеше дневника, и погледна тъжно Ариа. — Знам, че си падаш по Джейсън. Но това е наистина странно. Смяташ ли, че може да е бил… пациент?

Ариа прокара пръсти през косата си. „Това да не е някаква шега?“ — беше попитал Джейсън, когато тя му показа поканата за партито в „Радли“. Сърцето й се сви. Може би той наистина е бил пациент тук. Може би си беше помислил, че Ариа му се подиграва с поканата, че знае повече за него, отколкото показва.

— О, Господи — рече с дрезгав глас тя. — Преди няколко дни А. ми изпрати есемес. В него пишеше, че Джейсън крие от мен нещо, за което не бих искала да знам. Аз… не му обърнах внимание. — Тя сведе поглед. — Реших, че А. си играе с мен. Но… аз… излизах два пъти с Джейсън. Единият път той наистина се раздразни, когато му казах, че ще ходя на партито в „Радли“. Освен това призна, че е посещавал психиатър в „Роузууд дей“. Може би е било допълнение към сеансите, които е провеждал… тук. — Тя отново погледна към дневника. Името на Джейсън беше написано със ситен, равен почерк.