Убиец
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-62-2
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убиец». Краткое содержание книги:
Хана си поставя за цел да корумпира Роузуудската младеж, започвайки с готиния тип от по-горния курс. Ариа души за пикантна информация в миналото на приятеля си. Спенсър краде — от собственото си семейство. А малката чиста Емили се въздържа от въздържание…
Обаче сладките малки лъжкини ще трябва да внимават. Те помислиха, че са в безопасност, когато убиецът на Али бе арестуван, а истинската самоличност на „А“ най-сетне бе разкрита. Но сега има нов (или нова?) „А“ да нажежава атмосферата в града. И този път Роузууд ще пламне.
— … се качи в една черна кола — прошепна Ариа, спомняйки си онзи ден.
— И каза „тръгвай“. — Гласът на Емили беше съвсем тих. Тя измъкна телефона си и започна да разглежда снимките. — Връзва се и с това. — Тя им показа снимката, която вече бяха виждали — онази същата, в която Уайлдън излизаше от изповедалнята с виновно изражение на лицето. Явно всеки има нещо за криене, нали?
— Много е странно, че А. ни праща разни неща, които… имат смисъл — промърмори Ариа.
— Да, това не е типично за него — съгласи се Хана.
— Ами ако А. съвсем не е зъл? — изсъска Емили. — Ами ако се опитва да помогне?
Хана изсумтя.
— Да бе. Да помогнем на А… или той ще ни съсипе живота.
Диджеят изгаси цветомузиката и пусна ново денс парче. Гостите се струпаха на дансинга. Родителите вдигаха тостове за новия хотел, където можеха да се измъкват през уикендите. Ариа дори забеляза в другия край на залата господин и госпожа Дилорентис да разговарят със семейство Бейърс, сякаш нищо не се е случило.
Тя погледна към дневника в ръцете на Емили. Майката и бащата на Джейсън може би го бяха пращали на психиатър години наред, като го пазеха в дълбока тайна. Може да криеха и други неща за него. Днес Джейсън беше ужасно ядосан. Възможно ли е той да е от онези хора, които умело прикриват гнева си, които изглеждат толкова мили и нежни, докато внезапно не… изригнат? Може би Уайлдън също беше от този тип хора.
— Ами ако Джейсън е разбрал, че Али и Иън са се срещали тайно? — предположи Ариа. — Онзи ден, когато се приближи до Иън и Али в двора, той се държа много покровителствено към нея, сякаш знаеше, че нещо става. Може би точно това е имал предвид Уайлдън, като е написал: Не мога да повярвам какво е направил онзи задник. Според мен един по-голям брат би убил наглеца, който се възползва от сестра му.
Хана кръстоса крака и сбърчи замислено чело.
— В съобщенията си по месинджъра Иън каза, че те искат да го наранят. Ами ако те са Уайлдън и Джейсън?
— Да, но Иън намекна, че онези, които са го накарали да напусне града, са отговорни — обади се Емили. — Това би трябвало да означава…
— Че Джейсън и Уайлдън имат нещо общо с убийството на Али — прошепна Хана. — Може да е било нещастен случай. Може да се е случило нещо ужасно, което не са планирали.
Ариа усети, че й се повдига. Възможно ли беше това? Тя погледна приятелките си.
— Единственият човек, който знае истината, е Иън. Смятате ли, че бихме могли да разговаряме с него в месинджъра? Смятате ли, че ще се съгласи да ни каже?
Те се спогледаха напрегнато, без да са сигурни как точно да постъпят. Басът дънеше от тонколоните. Миризмата на печени скариди и филе миньон се носеше във въздуха и караше вегетарианския стомах на Ариа да се свива спазматично. Тя въздъхна тежко. Очите й се спряха върху късчето знаме на Хана, което беше завързано за дръжката на чантичката й. Тя посочи с пръст към черното петно в единия край, спомняйки си какво беше обяснила Хана на партито на Мередит.
— Защо си нарисувала манга жаба на знамето си?
Хана примигна, сякаш внезапната смята на темата я беше объркала. След това разгъна късчето плат и им го показа цялото. Там имаше още логото на Шанел, състезателка по хокей на трева и инициалите на Луи Вюитон.
— В памет на Али го украсих с нещата, които тя беше нарисувала на своето знаме.
Ариа загриза нокътя на палеца си.
— Хана, Али не е рисувала манга жаба на знамето си.
Хана я погледна изненадана.
— Напротив. Още тогава се прибрах у дома и си записах всичко, което ни каза тогава.
Ариа усети как я побиват тръпки.
— Не е рисувала манга жаба — възрази тя. — Не е рисувала никакви животни.
Хана започна да примигва учестено и лицето й пребледня. Емили прибра кичур коса зад ухото си и я погледна разтревожено.
— А ти откъде знаеш?
Стомахът на Ариа се сви. Почувства се по същия начин, както когато беше още шестгодишна и пожела да се повози на гигантския ролъркостър в увеселителния парк „Голямото приключение“. Баща й я настани на седалката, сложи й предпазния колан и спусна голямата желязна преграда пред гърдите й. И въпреки това, тъкмо когато влакчето потегли, тя беше обзета от силна паника. Започна да пищи и принуди техника да спре машината, за да слезе.