Домът на Червения убиец
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Sorrowful Mysteries of Brother Athelstan #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651535
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Домът на Червения убиец». Краткое содержание книги:
Тялото на сър Ралф Уитън, комендант на Тауър, е открито в локва кръв в собствената му спалня – добре заключена и охранявана от верни стражи. Как е успял убиецът да се добере до него, преодолявайки стените на страховитата крепост и стражата? И защо бележката, която сър Ралф е получил малко преди смъртта си – къс пергамент с рисунка на тримачтов кораб – му е вдъхнала такъв смъртен ужас?
Доминиканецът брат Ателстан и дебелият коронер сър Джон Кранстън, любител на виното и доброто хапване, трябва да разрешат тази загадка. Но скоро става ясно, че това е само първото от поредица кървави убийства – и че за да разкрият загадката, трябва да се върнат към далечното минало и едно страшно злодеяние, извършено в Светите земи.
– Преди колко време беше това?
– Преди три години. Сър Бартоломю ми беше разказал за Уитън и съкровището – гласът на младежа почти секна, – но господарят ми беше добър и честен човек. Не можеше да приеме, че другарите му – той произнесе думата с презрение, – другарите му са го предали! – Младежът поклати глава и измърмори някакви проклятия. – Отидохме до Лондон. Сър Бартоломю беше съхранил парите, които беше откраднал от търговеца в Александрия – златни и сребърни монети, тъй че заживяхме богато в един хан близо до Барбикан Стрийт – Джефри погледна Ателстан. – Можеш ли да повярваш, братко? Той не искаше да приеме, че е бил предаден. Остави ме в кръчмата и отиде в Удфорд, но се върна безутешен. Жена му и синът му били мъртви, а имението му – изоставено. Останахме още малко, докато сър Бартоломю не узна, че другарите му се срещат преди всяка Коледа близо до Тауър – младежът облиза устни. – Разпита какво е станало с всеки от тях. Двама бяха хоспиталиери, един – търговец. – Джефри се разсмя. – Сър Бартоломю, Бог да даде мир душата му, дори се зарадва, че Уитън сега е комендант на Тауър и ми разказа всичко за крепостта, описа всяка ниша и коридор.
Убиецът се размърда, потънал в спомените си.
– Бартоломю отиде на среща с Уитън. Каза, че ще открие истината на всяка цена – младежът направи гримаса. – Но не се върна и подозренията ми се оказаха правилни. Уитън, който го беше предал преди петнадесет години, беше използвал положението си, за да накара да го убият – той хвърли гневен поглед към Ателстан. – Радвам се, че ги убих! Предупредих ги честно. Използвах същия знак, който си разменяхме при нужда с Бартоломю, докато бяхме в плен – тримачтовият кораб, който ни събра.
– Ами аз? – попита Филипа. – Какво ще кажеш за мен?
– Какво да кажа?
– Не ме ли обичаше?
Младежът се разсмя.
– За да обичаш, е нужно сърце, Филипа. Аз нямам нито сърце, нито душа. Бартоломю беше моят живот – той я погледна презрително. – Използвах те – продължи Джефри, без да обръща внимание на хлипането ѝ. – Използвах златото на Бартоломю, за да подготвя смъртта на Уитън. Разбирах от пергамент и велен, затова станах Джефри Парчмайнър. Между другото, малкото ми име е наистина Джефри. Можете да ме наричате Джефри Бъргиш. Продавах на гарнизона в Тауър най-хубавия пергамент на нищожна цена. Сприятелих се с дъщерята на Уитън и спечелих сърцето ѝ – убиецът се усмихна на себе си.
– Изучавал си коменданта, навиците му, настроенията му?
– Да, братко. Знаех, че всяка година преди Коледа той и другите убийци се събират, за да пируват и да се наслаждават на спечеленото с цената на греха. Превърнах се в онова, което той искаше да бъда – богат млад търговец, влюбен в грозноватата му дъщеря. Когато си прекарал младостта си като пленник на маврите, братко, се научаваш да се преструваш. Налага се, ако искаш да оцелееш.
– Защо сега? – излая Кранстън. – Защо не преди година?
Младежът поклати глава.
– Сър Джон, трябваше ми време да се подготвя. Трябваше да проуча жертвата си и когато Темза замръзна, нанесох удара си. О, как се наслаждавах. Щях да успея, ако не беше ти, братко. Изпратих главата на Хорн на сър Джон, за да му покажа, че е била въздадена справедливост.
Младежът се усмихна на Кранстън, сякаш разказваше нещо приятно и Ателстан осъзна за първи път, че умът на Джефри беше помрачен.
– Разбира се – продължи той, – плановете ми можеше да се провалят, но тогава щях да измисля нещо друго. Все пак, не само един път води към ада. Чаках, защото, както всички знаете, отмъщението е най-вкусно студено.
– Негодник! – извика сър Фулк.
– Дяволско изчадие! – изврещя капеланът.
– Може би – отвърна Парчмайнър. – Но всички те заслужаваха да умрат.
– Не, не всички – тихо каза Ателстан. – Постъпили са зле но поне двама от тях искрено се разкайваха. Можеше да подадеш жалба срещу тях в кралски съд. Дори само обвинението щеше да съсипе сър Ралф.
– Аз съм изпълнител на Божията присъда! – извика Парчмайнър и яростно огледа всички. – Аз съм тяхната гибел! Хорн го разбра, когато ме видя в броня, подобна на тази на сър Бартоломю – той се извърна и плю към сър Фулк. – Проклети да сте, ти и цялото ти семейство. Дори взех токата ти и я оставих на леда. Щеше да е хубав обрат, а? Да те обесят за убийството на собствения ти брат.