Капризите на сърцето

— Искам да кажа, че не бива да вдигаме шум, но…

— Ще отидеш ли да донесеш конфитюра? — На Моли не й се слушаха още подробности за върховния сексуален живот на влюбените.

Но Ейми не възнамеряваше да се предава толкова лесно. Един нежен слънчев лъч в късния следобед освети смучката на врата й, докато се взираше напрегнато в другата жена.

— Изглежда, че нещата между вас двамата още може да се получат, ако се опиташ малко по-упорито. Бях съвсем сериозна за парфюма. Сексът е важен за мъжете и ако си пръснеш съвсем малко…

Моли тикна в ръцете й панера с кифличките и хукна към салона.

По-късно, когато се върна в бунгалото, завари Кевин там. Беше се настанил на стария хлътнал диван в предната стая, а Ру се бе излегнал на възглавницата до него. Неканеният й съквартирант бе протегнал крака, а върху скута му лежеше отворена книга. Макар че си бе лепнал непукистка физиономия, Моли го познаваше достатъчно, за да знае, че се преструва.

— Този Бени ми харесва — рече той и вдигна глава.

Сърцето й се сви, когато видя, че четеше „Дафни поздравява“. Наблизо лежаха другите четири книги от серията.

— Къде ги намери?

— В града. Миналата вечер, когато ходих, се отбих в детския магазин. Има най-вече дрехи, но собственичката продава и малко книги и играчки. Беше ги подредила на една лавица. Много се развълнува, когато й казах, че си тук. — Потупа с показалец страницата. — Този тип Бени…

— Това са книжки за деца. Не проумявам откъде ти хрумна да ги четеш.

— От любопитство. Знаеш ли, има някои неща в този Бени, които ми се струват познати. Например…

— Наистина ли? Е, благодаря ти. Той е изцяло плод на въображението ми, но аз се опитвам да придам на героите си качества, които читателите лесно могат да открият у себе си.

— Да, ами аз определено откривам себе си в Бени. — Сведе поглед към рисунката, на която Бени носеше слънчеви очила, които подозрително приличаха на неговите „Рево“ със сребристи рамки. — Само едно нещо не разбирам… Собственичката на магазина ми сподели, че някои от клиентите й настоявали да махне книгите от рафта, защото били порнографски. Я ми обясни дали не пропускам нещо.

Ру най-после скочи от дивана и приближи към господарката си, за да я поздрави. Тя се наведе да го погали.

— Чувал ли си някога за НДНА? „Нормални деца за нормална Америка“?

— Разбира се. Прави им удоволствие да преследват гейове и лесбийки. Жените са с дълги коси, а мъжете вечно се хилят с двайсет и четири каратови усмивки.

— Точно. И сега са се заяли с моето зайче.

— Какво искаш да кажеш? — Ру бе доприпкал обратно при него.

— Те твърдят, че поредицата от книжки за Дафни е хомосексуална пропаганда.

Кевин избухна в смях.

— Не се шегувам. Преди да се омъжа за теб, не обръщаха никакво внимание на книгите ми, но след всички истории, които се появиха за нас в пресата, явно са решили да спечелят популярност за моя сметка и се захванаха с мен.