„Зайчето Дафни се възхищаваше на ноктите си, току-що лакирани в блестящ ярковиолетов цвят, когато язовецът Бени префуча с червения си планински велосипед и най-безцеремонно я събори.
Из „Дафни се претъркулва“
Моли Съмървил прокле завинаги несподелената си любов в деня, в който Кевин Тъкър едва не я уби.
Тъкмо заобикаляше внимателно хлъзгавите места по паркинга до сградата на „Чикаго Старс“, когато Кевин изненадващо връхлетя върху нея със съвсем новото си огненочервено ферари „Спайдър 355“ за сто и четирийсет хиляди долара. Гумите остро изсвистяха, двигателят мощно изръмжа и спортният звяр изскочи от завоя, като пръскаше кал и сняг наоколо. Когато задницата му полетя към нея, Моли отскочи назад, блъсна се в бронята на лексуса на зет си, подхлъзна се и се пльосна по гръб сред гъстия облак газове, избълван от ауспуха на ферарито.
Кевин Тъкър даже не намали скоростта. Моли се втренчи за миг в отдалечаващите се стопове, стисна зъби и с мъка се изправи. Единият крачол на безумно скъпите й маркови панталони „Ком де Гарсон“ бе целият оплескан с мръсен сняг, чантата й „Прада“ приличаше на безформена торба, а върху италианския й ботуш се мъдреше огромна драскотина.
— Ах, ти, проклет куотърбек такъв! — изруга под нос тя. — Да те кастрират дано!
Той дори не я забеляза, да не споменаваме, че едва не я прегази! Разбира се, това не беше нещо ново. По време на цялата си кариера в „Чикаго Старс“ Кевин Тъкър така и не бе забелязал съществуването й.
„Дафни изтръска пухестата си опашка, избърса мръсотията от лачените си сини обувки и реши да си купи най-бързите в света ролкови кънки. Толкова бързи, че без усилие да догони Бени и планинския му велосипед…“
За няколко секунди Моли си представи как се втурва да преследва Кевин със своя резедав фолксваген костенурка, купен от салона за отлично поддържани коли на старо след продажбата на мерцедеса. Но дори развинтеното й въображение се оказа безсилно, за да измисли достоен завършек на историята. Отвратена от себе си, мрачно поклати глава, докато приближаваше входа на сградата на „Чикаго Старс“. Този тип беше напълно безразсъден и повърхностен. Интересуваше се единствено от футбол. Чашата вече преля. Край с несподелената любов.
Не че беше истинска любов. По-скоро бе някакво идиотско увлечение по този кретен. Можеше да си измисли някакво оправдание, ако беше хлапачка на шестнайсет, но бе смешно и жалко за зряла жена на двайсет и седем години с коефициент на интелигентност почти достоен за гений.
