Но вместо да седне край масата, тя се настани на люлката и взе скицника, в който вчера бе нарисувала скока на Дафни от скалата. Зарея поглед в далечината. Накрая започна да пише.
„— Госпожа Малард ще строи летен лагер в другия край на Гората на славея — оповести един следобед Дафни на Бени, Мелиса, кокошката Силия и енота Корки, приятелят на Бени. — И всички трябва да отидем!
— Не обичам летни лагери — измърмори Бени.
— Може ли да си сложа новите тузарски тъмни очила? — попита Мелиса.
— Ами ако вали? — изкудкудяка Силия.“
Когато остави настрани скицника, вече бе написала началото на „Дафни отива на летен лагер“. Нямаше значение, че бяха само две страници, както и че идеите й всеки миг можеха да пресъхнат, нито че издателят й нямаше да купи тази книга, докато не направи поправките на „Дафни се претъркулва“, за които от „Бърдкейдж“ настояваха. Поне отново бе започнала да пише и се чувстваше щастлива.
Когато прекрачи прага на пансиона, я лъхна лимоновото ухание на политурата за мебели. Килимите бяха почистени с прахосмукачката, прозорците блестяха, а на масата в салона се виждаха куп розови чинии за десерт от дрезденски порцелан в комплект с чинии и чашки от същия сервиз. Стратегията на Кевин да държи влюбените далеч един от друг, докато не си свършат работата, явно даваше резултат.
Ейми се появи от вътрешността, понесла чисти бели кърпи. Огледа евтината лятна рокля на Моли, чиято пола собственоръчно бе украсила с четири реда разноцветни панделки покрай подгъва.
— Леле! Изглеждаш супер. И гримът ти е готин. Обзалагам се, че ще привлечеш вниманието на Кевин.
— Не се опитвам да привлека вниманието му.
Ейми плъзна замечтано ръка по прясната тъмнолилава смучка на шията си.
— В чантата си имам един страхотен нов парфюм. Трой подлудява, когато си сложа няколко капки на моята… ами, сещаш се. Искаш ли да ти услужа с него за малко?
Моли се спусна към кухнята, едва овладявайки желанието си да я удуши.
Беше още рано да вади кифличките с кайсии и овесените питки с краве масло, които бе направила сутринта, затова взе на ръце Ру и двамата се настаниха на един от столовете край еркерния прозорец. Той пъхна глава под брадичката й и отпусна лапа върху ръката й. Тя го привлече по-близо.
— И на теб ли ти харесва тук толкова много, колкото и на мен, мъниче?
Кучето я лизна в знак на потвърждение.
Младата жена плъзна поглед по наклонената морава, сетне го зарея към езерото. Последните няколко дни, прекарани в Гората на славея, както сега наричаше това място, я бяха върнали към живота. Погали топлото коремче на Ру и си призна, че голяма роля в душевното й изцеление бе изиграл Кевин. Той беше твърдоглав и самонадеян, влудяваше я безкрайно, но я караше отново да се чувства жива.
Въпреки заядливите му подмятания за нейния ум, куотърбекът не й отстъпваше по нищо. Също като неколцината други спортисти, които познаваше — сети се за Дан, ведно с Кал Бонър и Боби Том Дентън — Кевин притежаваше завиден интелект и находчивост, които даже идиотското му поведение не можеше да скрие.
