Укротителят на лъвове

– Доколкото разбрах, това не е цялата истина – каза Йоста, вперил поглед в Юнас.

– Какво имаш предвид?

– Пушиш ли?

Юнас го погледна със сбърчено чело.

– Защо питаш? Не, не пуша.

– Окей. Нека се върнем на Виктория. Чух, че може да сте имали... ами, по-близки отношения.

– Кой ти го каза? Почти не съм разговарял с нея. Може да сме си разменяли по няколко думи, когато съм бил в конюшнята, но не повече, отколкото с останалите момичета там.

– Говорихме с брат ѝ Рики и той твърди уверено, че с Виктория сте имали връзка. Видял ви е да си крещите пред конюшнята в деня, когато е изчезнала. За какво сте се карали?

Юнас тръсна глава.

– Дори не си спомням да сме говорили въпросния ден. Но във всеки случай не е било караница. Понякога правя по-остри забележки на момичетата, ако не се държат прилично. Сигурно е ставало дума за нещо такова. Обикновено не остават особено доволни, когато ги смъмриш, все пак са тийнейджърки.

– Нали каза, че почти не общуваш с момичетата в конюшнята – каза Йоста спокойно и се облегна назад.

– Естествено, че имам известен контакт с тях. Все пак съм съсобственик на училището, макар и Марта да е тази, която го ръководи. Аз ѝ помагам с практическите задачи и ако видя, че някое момиче не се държи подобаващо, ясно е, че ѝ правя забележка.

Йоста се замисли. Възможно ли беше Рики да е преекспонирал видяното? Но дори и да не са се карали, Юнас би трябвало да си спомня самата случка.

– Караница или не, според Рики той ти се е развикал. Видял ви е от разстояние, затичал се е се е разкрещял и на двама ви, а след това е продължил да се кара с теб, след като Виктория е избягала. Наистина ли не си спомняш нищо от това?

– Не, той нещо се е объркал...

Йоста осъзна, че няма да постигне нищо, затова реши да продължи нататък, въпреки че отговорът на Юнас не беше убедителен. Защо Рики би лъгал, че се е спречкал с Юнас?

– Освен това Виктория е получавала заплашителни писма, от които е личало, че е имала връзка с някого – каза той.

– Писма? – повтори Юнас и се замисли.

– Да, получавала е анонимни писма.

Юнас изглеждаше искрено изненадан. Но не беше задължително това да означава нещо. В миналото Йоста се беше подвеждал от искрени изражения.

– Не знам нищо за анонимни писма. И наистина не съм имал връзка с Виктория. Първо, женен съм, и то щастливо. И второ, та тя беше дете. Рики се е объркал напълно.

– В такъв случай благодаря за отделеното време – каза Йоста и се изправи. – Както сигурно разбираш, трябва да взимаме такива сведения на сериозно, затова ще проверим по-подробно и ще видим какво имат да кажат и другите по въпроса.

– Нали няма да обикаляте и да разпитвате за нещо такова? – каза Юнас и също се изправи. – Знаеш какви са хората тук. Достатъчно е да зададете въпроса и те ще повярват, че е истина. Не разбираш ли какви слухове ще плъзнат и какво ще означава това за училището по езда? Всичко това е недоразумение, лъжа. Боже господи, Виктория беше на възрастта на дъщеря ми. Вие за какъв ме вземате?