Кралицата на Юга

И двете бяха пили много, но не достатъчно. Отдалечиха се от верандата и терасата, поеха по криволичещата пътека към полята на имението. Преди да излязат, докато няколко прислужнички почистваха безшумно след празненството, Пати изчезна за момент, за да се върне (каква изненада!) с един грам от белия прашец, който, превърнал се бързо в линии върху стъклото на масата, добре избистри мозъците им. Беше божествен. Тереса го оцени по достойнство, смрък, смрък, още повече, че беше първото й смъркане на кокаин, откакто я бяха пуснали от Ел Пуерто. Да му се не види, сестричке, въздишаше тя. Това го измисли прекрасно. После, със свежи глави и съвсем ободрени, сякаш денят сега започваше, те тръгнаха, без да бързат, към тъмните полета на имението. Не отиваха никъде конкретно. Искам да си с напълно ясно съзнание за това, което ще ти кажа, отбеляза една Пати, която отново беше такава, каквато я помнеше. Със съвсем ясно съзнание съм, отвърна Тереса. Приготви се да слуша. Беше обърнала още една чашка текила, която носеше доскоро в ръка, но я изпусна някъде по пътя. Това, мислеше си тя, без да знае точно защо, много прилича на усещането отново да ти е хубаво. Да се чувстваш добре в собствената си кожа. Без да разсъждаваш, без да си спомняш. Само необятната нощ, почти вечна, и близкият глас, произнасящ думи с поверителен тон, сякаш някой можеше да ги подслушва, скрит в странната светлина, посребряваща безкрайните лозя. Чуваше песента на щурците, стъпките на приятелката си и шляпането на собствените си боси крака — беше оставила обувките с токчетата на верандата, по пръстта на пътеката.

— Това е историята — завърши Пати.

Нямам никакво намерение да мисля сега за историята ти, рече си Тереса. Не възнамерявам да го правя, нито да обмислям, нито да анализирам каквото и да било тази нощ, докато продължава тази тъмнина, докато ги има тези звезди там горе и докато ефектът на текилата и „доня Бланка“ ме карат да се чувствам така добре за първи път от толкова дълго време насам. А и не разбирам защо чака до днес, за да ми разкажеш цялата тази история и какво целиш с това. Изслушах те, все едно ми разказваше приказка. И предпочитам да е така, защото, ако приема думите ти по друг начин, ще съм принудена да призная, че съществуват думата „утре“ и думата „бъдеще“. А тази нощ, вървейки по пътеката сред твоите поля или полята на твоята фамилия, или на който и да било там, но така или иначе, струващи цяло състояние, не искам много повече от живота. Така че да кажем, че си ми разказала хубава приказка или по-скоро ми доразказа приказката, която ми подшушваше в килията, която деляхме. После ще отида да си легна и утре, когато ни огрее слънцето, вече ще е друг ден.