Няма връщане назад

Преди войната професорът приемаше тук пациенти и други посетители, които не искаха да бъдат видени от домочадието на именития хирург. Тук имаше и входна врата направо от стълбището, влизаш — излизаш, никой не те закача, а и ти никого не безпокоиш. След смъртта на стария господар затвориха тази врата с вътрешно резе и престанаха да я използват, а в бившия кабинет-приемна народната артистка на СССР Земфира Богданова прибираше и ежедневните си дрехи, и концертните тоалети, а тя ги имаше безброй: красива певица, звезда на оперетата, любимка на висшето ръководство на страната, тя беше постоянен участник във всички най-важни концерти, включително правителствени, а по-късно, с разцвета на телевизията — в „Сините пламъчета“. Земфира пя на сцена до последните си дни, запази и гласа, и фигурата, и изразителното си лице до седемдесетгодишна. Сега тук висят дрехите на Глебушка, той обича реда, всяка ризка, изпрана и изгладена, да е на отделна закачалка, а вратовръзките да не са струпани на една кука или — не дай си боже — да са една върху друга в чекмедже, а всяка на мястото си, до ризата, подбрани по цвят. И до всеки чифт панталони — отделна прозрачна торбичка с чорапи, подходящи за панталоните, а долу — лъснати обувки, които им отиват по цвят и модел.

Глафира обичаше нейният питомец да „излиза в обществото“, тя смяташе светския начин на живот за най-подходящ за писател от такъв мащаб и много се тревожеше, когато Глебушка се „заседаваше“. Докато беше жива Зема, животът в апартамента на Сретенския булевард вреше и кипеше, след всеки спектакъл певицата се прибираше, придружена от артисти, музиканти и почитатели, пиеха шампанско, хапваха, шумно обсъждаха театралните новини, разменяха си клюки; тук пламваха любови и се разбиваха на пух и прах романтични надежди, крояха се интриги и често се решаваха деликатни въпроси за разпределяне на роли, и то не само в театъра, в който работеше Земфира.