Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
— Ася, ние с теб носим пагони именно за да може началството да има право да не ни пита харесва ли ни нещо или не — каза Коротков, все така без да вдига поглед от документите. — Ето тази точка от плана не ми харесва.
Той драсна в полето с молив една чавка и подаде плана на Настя. Тя прихна.
— Не ти харесва, а? Ами пагоните? — клъвна го тя.
— Аз съм началство — веднага й го върна той. — Имам право. Ето виж тук…
И започна да анализира на глас плана за работата по разкриването на едно от убийствата, и само след две минути за Настя стана очевидно, че Юра е абсолютно прав, а тя е написала явна глупост. Господи, за какво ли е мислила през това време? Та нали е ясно, абсолютно ясно, че да се прави това, което тя е написала, е безсмислено, че това няма да доведе до нищо, че напразно ще си пилеят времето и силите, и изобщо тази точка от плана не върши работа за нито една от предложените версии. Какво й става? Остарява, оглупява, губи нюха си, прави грешки? Или губи интерес към работата, губи хъс и прави грешки, но вече не от глупост, а от скука? Но каквато и да е причината, резултатът е един: тя работи по-зле отпреди и вече няма да може да работи по-добре. Периодът на възход е свършил, започва спад и за това вече нищо не може да се направи.
— Ей — разтревожено се втренчи в нея Коротков. — Ти да не ревеш, а?
Тя завъртя глава и трескаво преглътна сълзите си.
— Е, как не, когато виждам. Защо? Задето поправих една точка от плана ти ли?
— По-рано никога не си ме поправял — с пресекващ глас продума Настя. — А сега… Отначало изпитът, сега това… Оглупявам просто с часове, нали?
— Е, сестро, как пък можа да го кажеш! Аз от притеснение едва не загубих дар слово!
Юра ядосано запокити молива на бюрото, затръшна вратичката на касата, която му пречеше да стане, и отиде при Настя, която с наведена глава бършеше с пръсти леещите се по бузите й сълзи.
— Тебе какво, изобщо ли не може да те критикува човек? Ха, вижте я нашата отличничка на класа. Ти ми покажи поне един човек, който през целия си живот не е направил нито една грешка.
— Юра, аз всичко разбирам, и по-рано съм грешала, но знаеш ли, докато се чувствах млада, някак ми се струваше, че имам право на грешки, защото работя отскоро, нямам достатъчно опит, тепърва ще се уча. А когато разбрах, че за мен вече няма „тепърва“, че съм вече на четирийсет и три и след две години трябва да се пенсионирам… Ами… с една дума, щом човек скоро ще се пенсионира, значи работи отдавна и е имал колкото си щеш време да набере опит и да се научи на всичко, а щом все още прави грешки, това вече е не защото не е успял да се научи, а от глупост. Това е.
— Ама как можеш да се погребваш на четирийсет и три години?! Погледни мен, скоро ще направя петдесет, а се женя за млада жена и от нищо не ме е страх, нито от импотентност, нито от простата, нито че може да ми изникнат рога.
Искаше да я разсмее, но при тези думи Настя се разплака още по-горчиво, захлупила лице с длани. Коротков почака малко, несръчно я погали по рамото, без да знае какво да каже и трябва ли да казва нещо, или е по-добре да я остави да се наплаче и да се успокои. Най-сетне тя махна дланите от лицето си и вдигна глава. Лицето й беше зачервено и подпухнало.
— Е, сестро, просто не знам вече… Нямам думи, за да ти обясня каква си идиотка.
— Аз си го знам — вяло отговори тя. — Не е нужно да ми напомняш отново. По-добре ми дай кърпа или някаква салфетка.
Той мълчаливо й подаде кърпа и с някакъв дълбок ужас се загледа как Каменская бърше сълзите си и подсмърча.
— Е, и къде ще идеш сега с такава, прощавай, муцуна? Как пък го измисли, да реве в службата — мърмореше той и наливаше в подложените длани на Настя вода от гарафата.
Тя се наведе, наплиска с вода лицето си и вдигна глава.
— Нищо, бързо ще мине, само пет минути — и край. Юра, извинявай, съвсем съм се разкиснала напоследък. Дори не знам какво ми става. Ще поседя при теб, докато червенината отмине, може ли?
Коротков си погледна часовника.
— Добре, поседи. Но след пет минути аз излизам, имам среща. И твоят Чеботаев сигурно вече се мотае из коридорите, чака те. И тъй като съм твой началник, нареждам ти три неща: престани да ревеш, поправи плана и изхвърли тия глупости за старостта от главата си.