Обречена на теб [bg]

— Добре. Какво си намислила?

— Занимавахме се с поведение в рискови ситуации и в случай на нападение. Но какво да правя, ако съм напълно беззащитна. По време на сън, например?

Паркър се замисли.

— С едно коляно в топките можеш да обезвредиш всеки мъж… Това ще ти даде достатъчно време.

Приложила бях тази хватка на Гидиън преди време, за да го извадя от един изпълнен с насилие кошмар. Бих го направила отново, ако се наложи, но предпочитах да се измъкна от ситуацията, без да го наранявам. Кошмарите и без това му причиняваха толкова голяма болка. Не исках да се събужда с нея.

— Ами ако… нападателят ти е върху теб? Как можеш да забиеш коляното си тогава?

— Ще поработим над това. Ще обмислим различни възможности — каза и замълча. — Всичко наред ли е?

— Всичко е чудесно — успокоих го и след това излъгах: — Видях го в едно телевизионно шоу снощи. Помислих си, че колкото и да си подготвен, не можеш да прецениш рисковата ситуация, докато спиш.

— Няма проблем. Ще съм в залата след няколко часа и ще остана там до затваряне.

— Добре. Благодаря.

Затворих телефона и се отправих към душа. Когато излязох от банята, видях, че имам две пропуснати повиквания от Кари. Набрах номера му.

— Здрасти, какво става?

— Мислех си… Нали спомена нещо за класическа рокля?

Въздъхнах. Всеки път, когато си помислех за сватбената рокля, започвах да се притеснявам. Колкото и да ми се искаше да повярвам, че идеалната дреха ще падне от небето точно преди големия ден, по-реалистично беше да приема, че трябва да направя нещо по въпроса.

Как да не обичам Кари, след като не се отказва от мен въпреки всичко. Познава ме толкова добре, колкото и аз — себе си.

— Какво ще кажеш за една от сватбените рокли на Моника? — предложи. — Нещо старо и така нататък[11]. Двете имате еднакви фигури. Няма да са необходими много поправки.

— Ами… не, Кари. Щеше да е подходящо, ако се беше омъжила за баща ми с една от тези рокли. Но не мога да облека нещо, 10 което го е носила на сватбата с пастрока ми. Няма да изглежда добре.

Кари се засмя.

— Да, права си, но Моника има страхотен вкус.

Прокарах пръсти през мократа си коса.

— При всички случаи се съмнявам, че пази сватбените си рокли. Не би било особено тактично да ги държи в къщата на новия си съпруг.

— Добре, идеята беше глупава. Можем да разгледаме някои винтиндж модели. Едно приятелче знае всички магазини в Манхатън, които продават антикварни дизайнерски тоалети.

Предложението ми се стори удачно.

— Добре, може да стане.

— Понякога съм направо гениален. Днес имам ангажимент с „Грей Айълс“, но довечера съм свободен.

— Аз обаче съм на семейна терапия.

— А, добре. Забавлявай се. Утре тогава? Може да открием и нещо подходящо за Ибиса.

Щом ми напомни за плановете ни за уикенда, внезапно се почувствах притисната от

времето. Не можех да не се безпокоя, въпреки че знаех колко добре ще си прекараме с приятелите ни.