Пророчеството [bg]

Мъжът се усмихна още по-широко.

— Наистина? Сериозно ли смяташ така? — Гласът му беше носов. Докато говореше, ръцете му жестикулираха енергично. — Предполагам, че обстановката ти допада, защото си англичанин. Аз лично мисля, че това е един отвратителен кенеф. Направо не мога да повярвам колко ми струва, за да поддържам тази клоака. Нямам търпение да приключа с теб и моят пилот да ме откара на сто и петдесет километра, обратно към цивилизацията.

— Много говориш — каза Бен.

— И ти ще проговориш скоро — отвърна мъжът и усмивката му изстина с една степен.

— Не мисля, че сме се срещали.

— Казвам се Слейтър. Ако не се лъжа, вече си имал възможност да се запознаеш с агент Джоунс. — Слейтър извади от джоба си тънко десертно блокче и започна да го развива. — Обичате ли шоколад, мистър Хоуп?

Бен поклати глава.

— Не. Не те съветвам да предлагаш на Джоунс. Зъболекарят му няма да одобри.

Джоунс го изгледа зверски. Слейтър се усмихна.

— Е, добре. Обичам хумора, но не сме се събрали да се забавляваме. Моля те да не ни създаваш излишни затруднения. Повярвай ми, за теб самия ще бъде много по-приятно, ако не ме разиграваш.

— Не смятам, че ще научиш много нещо от мен — каза Бен.

— О, напротив! — отвърна Слейтър. — Аз пък мисля тъкмо обратното, майоре!

— Не съм майор. Аз съм студент по богословие.

— Тъй де! — Слейтър се изхили гърлено. — Сигурно онзи Бенедикт Хоуп, който се появява на всяка страница в нашата база данни и прилича досущ на теб, е някой друг.

— Казвам истината — отвърна Бен. — В момента следвам богословие.

— Божи човек един вид.

— Това е, което се опитвам да бъда — каза Бен. — Но вие ми пречите.

— С Клейтън Клийвър за богословие ли си говорихте?

— Може и така да се каже.

Изведнъж Слейтър стана сериозен.

— Защо работиш в комбина със Зоуи Бредбъри?

— Ти просто грешиш. Не работя с нея, търся я. Опитвам се да я открия, макар че я познавам съвсем бегло. Допреди осем дни едва ли щях да я позная, ако я бях срещнал на улицата.

— Значи така: двама офицери от Специалните десантни части отиват на някакъв си гръцки остров, за да търсят някого, когото познават съвсем бегло?

Бен вдигна рамене. Нямаше причини да лъже.

— Както ти казах, следвам богословие. Баща й е мой преподавател. След като тя изчезна, бащата ме помоли да отида до Корфу и да я издиря. Отначало му отказах и изпратих един мой отдавнашен сътрудник, който си търсеше работа. Той ми каза, че се натъкнал на затруднения, и аз отидох да му помогна.