Запали реката [bg]

30

Преподобният Уитакър Кулидж, пастор на епископалната църква „Свети апостол Тома“, се съгласи на среща същата сутрин, стига тя да приключи преди назначеното за десет часа кръщене. Гърни наруши ограничението на скоростта по целия път до Уайт Ривър и пристигна в църквата в девет и четиридесет и пет.

Намираше се на широк булевард, който отделяше „Блустоун“ от „Гринтън“. Стара постройка от червени тухли със стръмно наклонен и настлан с плочи покрив, витражи на прозорците и квадратна камбанария, църквата отстоеше на прилично разстояние от булеварда и бе заобиколена от три страни от овехтели надгробни плочи, а от четвъртата — от паркинг.

Гърни спря в края на празния парцел. Настлана с плочи алея водеше през църковния двор към задната врата, която преподобният Кулидж му бе казал да използва, за да стигне до кабинета му.

На средата на пътеката детективът спря, за да огледа по-внимателно посвещенията на надгробните камъни. Няколко от рождените дати бяха още от в края на осемнайсети век. Повечето бяха от първата половина на деветнайсети век. Типично за старите гробища, голяма част от плочите свидетелстваха за натъжаващо кратък живот.

— Дейв?

Под разпереното крило на каменния ангел, който украсяваше един от по-изисканите гробове, стоеше едър пясъчнорус мъж по риза с къси ръкави, бермуди и сандали с ортопедични подметки. Дръпна за последно от цигарата си, угаси фаса на върха на крилото на ангела и го пусна в лейката за гроба. След това тръгна към Гърни с широка усмивка.

— Аз съм Уит Кулидж. Виждам, че нашето късче история ви интригува. Някои от хората, погребани тук, са били съвременници на противоречивия полковник Езра Уилард. Запознат ли сте с него?

— Запознат съм със статуята в парка.

— Статуя, която някои от гражданите ни искат да бъде премахната. С основание.

Гърни не коментира.

— Е — продължи Кулидж след неловка пауза, — защо не влезем в кабинета ми, където ще имаме известно уединение?

Гърни се зачуди колко по-уединено би било в кабинета спрямо двор, пълен с мъртъвци, но кимна и последва пастора през задната врата на църквата в коридор, който миришеше на прах и сухо дърво. От вратата вдясно се лееше светлина и Кулидж го поведе натам.

Стаята беше около два пъти по-голяма от кабинета на Гърни. От едната страна бе разположено бюро с кожен стол. От другата — малка камина със слаб гаснещ огън. От двете й страни бяха поставени две кожени кресла. Прозорецът гледаше към частта от църковния двор, която минаваше покрай сградата. На отсрещната стена висяха два огромни портрета — на Майка Тереза и на Мартин Лутър Кинг.

Кулидж забеляза, че Гърни ги гледа и гладко обясни:

— Предпочитам съвременните въплъщения на доброто пред странните и догматични образи от Средновековието… — Посочи едното кресло и когато Гърни седна, се настани срещу него. — По телефона казахте, че участвате в разследването на тази ужасна злина. Може ли да попитам като какъв?