Запали реката [bg]

— Обясни ми, моля.

— От всички полицаи в управлението в Уайт Ривър, а тук сме над сто души и някои са очевидно расистки настроени, изглежда странно АРС да избере точно Стийл и Лумис. Защо да убива двамата, които най-много симпатизират на каузата му?

— Може би стрелбата е била наслуки и е просто случайност, че жертвите са имали такива възгледи за АРС…

— Ако бяха стреляли само по единия, щях да се съглася. Но и двамата?

— Защо ми го казваш?

— Понеже си спомних нещо, което спомена на следователския семинар в Олбъни преди няколко години — че е важно да се проучват малките несъответствия. Подчерта, че когато нещо не пасва, то често е ключът към случая. Така че ми се струва, че странният избор на жертви може да се окаже ключов тук.

— Интересна идея. Намислил ли си каква ще е следващата стъпка?

— Всъщност не. Засега може би бих могъл просто да те държа в течение. Да те осведомявам какво се случва.

— Няма проблем. Всъщност така ще ми направиш услуга. Колкото повече знам, толкова по-добре.

— Страхотно. Благодаря. Ще поддържаме връзка!

Когато Гърни затвори, старият дървен под зад него изскърца.

— На момчето му изритват задника от окръжната прокуратура, но то остава залепено за следата — каза хриплив глас. — Души усърдно. Провежда разговори. Дяволски впечатляващо!

— Добро утро, Джак!

Хардуик заобиколи от другата страна на масата и седна на стола, който изскърца зловещо под него.

— Добро утро и на теб, шибаняко! — отвърна, после подвикна на Марика: — Кафе, силно и черно!

Втренчи светлите си очи на хъски в Гърни.

— Добре, разкажи на чичо Джак какво тревожи съня ти.

— Карлтън Флин снощи…

— Флин Шибаната уста среща Бекерт Лайняната приказка. Имаш въпрос по темата, така ли?

В природата на Хардуик беше да не вярва на нищо, да се подиграва на всичко и да се зъби на общо основание. Но Гърни бе готов да се примири с недостатъците му, под циничната броня от бодлива тел се криеха отличен ум и свястна душа.

— Според някои статии — отбеляза Гърни — Флин е изградил успеха си благодарение на своята упоритост и това, че подлага всичко на съмнение — той е коравият тип, който не търпи глупости и не върти номера. Нали така?

— Аха. Просто обикновен човек, на когото случайно му плащат по трийсет милиона на година. Страшно популярен сред гневните бели хора!

— Но снощи страстно рекламираше Дел Бекерт, засипваше го с мили въпроси и изглеждаше направо възхитен. Как го тълкуваш?

Хардуик сви рамене:

— Надушва парите. Умилква се на властта.

— Смяташ, че Бекерт има зад гърба си достатъчно и от двете, за да превърне Флин в мъркащо котенце?

— Флин умее да оцелява. Също като комисаря. И като гигантските плъхове. Бекерт винаги си отваря очите за задаващи се предимства. Напред и нагоре, без значение колко останки трупа зад гърба си — мъртва съпруга, луд син, все тая… — Хардуик замълча, докато Марика поставяше кафето пред него. Вдигна чашата и гаврътна около една трета наведнъж. — Значи Клайн ти ритна столчето след, колко станаха, два дни?