![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Нищо му няма на Уудси — намесвам се аз. Утре ще правим оня рейв-госпъл купон заедно и се чувствам длъжен да го защитя. — Нямам нищо против някой да ми разказва какво пише по списанията за клубовете и диджеите, така се пестят време и пари. Притеснява ме само религиозния момент. Но, да ви кажа, дори за това го уважавам.
— Стига бе. Лойд — казва презрително Али.
— Значи, преди си мислех, че всичко това са пълни глупости. После обаче изчетох оная книжка от онова копеле, дето пише много за екстазито и там разправя, че много монаси и равини вземали, за да достигнат духовното общуване.
— Заври си я отзад тая книга — зъби се Али. — Значи искаш да ми кажеш, че Уудси наистина си е приказвал с Господ в „Ресърекшън“?
— Не, просто искам да кажа, че копелето си мисли така и е искрен. Значи, наистина се е случило нещо. Лично аз смятам, че беше много надрусан и е халюцинирал, а после си е повярвал. Никой от нас обаче не може да каже каква е истината и следователно приемам, че всичко това се е случило за него.
— Глупости. По тази логика, някое ченге може да дойде и да ти разправя, че е Хитлер или Наполеон и ти трябва да му повярваш.
— Не… — казвам, — не е въпросът да повярваш в измислената реалност на някого, а просто да я уважаваш. Става дума, когато това не вреди на никого.
— Какво ми се правиш на философ, бе Лойд. Защитаваш го, защото те е поканил за голям диджей. „Ректангъл“. В Пилтън. Вторник следобед! Голям ташак — смее се Али.
— Звучи малко тъпо, не мислиш ли, Лойд — смее се Мънтс.
Тия тъпи шегички ми лазят по нервите и започвам да се шашкам за шибаното парти.
19. Хедър
Срещаме се в кафенето на хотел „Карлтън“. Изражението на майка ми е от типа „ти-си-едно-голямо-разочарование-за-всички-ни“. Чудя се как е могло подобно нещо да ме вкарва в „правия път“ преди. Ъгловатото й, набраздено от бръчки лице с напрегнат, леко измъчен поглед, сега също предизвиква онова особено, неприятно усещане в гърдите и стомаха ми. Преди беше напълно достатъчно, за да ме постави на място. Но не и сега. Сега вече съзнавам какво се случва, а това е седемдесет процента от решението на проблема.
— Хю намина снощи — казва укорително тя, правейки дълга пауза.
За малко да отговоря веднага. Но не. Не трябва да забравям: не се оставяй хората да те манипулират с мълчанието си. Устоявай на изкушението да запълниш празнините. Подбирай думите си. Говори уверено!
— Беше съкрушен — продължава майка ми. — Каза — „Скъсвам се от работа. Давам й всичко от себе си. Какво иска? Какво?“. Отговорих — „Гръм да ме удари, ако мога да я разбера“. Винаги това е бил проблемът при теб. Вечно си получавала всичко на тепсия, млада госпожичке. Грешката сигурно е наша. Просто искахме да получиш всичко, което ние нямахме…
Гласът на майка ми се снижава до пълна монотонност. Ефектът е учудващо успокоителен и направо свръхестествен. Постепенно се отнасям към всички онези места, където бих искала да отида, сещам се за всичко, което имам желание да видя… хубави мигове… любов…
— … винаги сме се жертвали изцяло. Когато родиш свои деца, тогава ще можеш да ме разбереш, Хедър…
— Чувала съм ги тия и преди.
— Моля?
— Наслушала съм се на подобни приказки. Слушам ги цял живот. Те не значат нищо. Просто жалки опити човек да оправдае живота си. Аз нямам нужда от вашите равносметки. Това е нещо лично. Не съм щастлива. Хю и животът ни заедно не е това, което съм искала. Грешката не е ваша… не е и негова…
— Мисля, че се държиш егоистично…
— Да, сигурно е така, ако това означава, че за пръв път в живота си се замислям от какво имам нужда аз…
— Винаги сме поставяли твоите интереси над всичко останало!
— Както сте ги разбирали вие обаче. Аз съм ви благодарна и ви обичам за това. Искам просто да ми се даде възможност да се изправя на краката си без ти, татко или Хю да правите всичко вместо мене. Вината не е ваша, а моя. Твърде дълго не оказвах никаква съпротива. Знам, че причинявам болка на всички и съжалявам за това.
— Станала си толкова коравосърдечна, Хедър… Как се промени така? Само ако знаеш колко е разтревожен баща ти…
Скоро тя си тръгна, аз се върнах в квартирата и се разплаках. После изведнъж нещо се случи и всичко се промени. Обади се баща ми.
— Виж какво — казах аз, — ако се обаждаш да ми мрънкаш…