Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Едред пое дълбоко дъх и се изправи.
— Какво ще стане с Темпълкъм?
— Ще бъде напълно разграбен.
По лицето на монаха пролича страх.
— Нищо няма да открият — усмихна се Бенджамин. — Никога няма да открият Екскалибур или Граала.
Едред сви рамене.
— Реликвите никога не са били в Темпълкъм.
— Но подозирате, че са били там, нали? Все пак, абатите са се сменяли, но винаги са твърдели, че подобни реликви не се пазят тук.
Едред не мигваше.
— Екскалибур е изчезнал — обясни Бенджамин, — но Граалът…
Развърза една от дисагите, измъкна плаща си и постави малката чаша от кедрово дърво на масата. Промяната, настъпила у Едред, беше неописуема. Той падна на колене, сключи ръце и впери неотстъпно очи в светата чаша.
— Открили сте я! — измърмори.
— И я донесохме в истинския й дом — заключи Бенджамин. Вдигна дисагите, кимна ми и тръгна към стълбището към нашата стая. Едред остана да се моли в усамотение.
На другия ден, след кратка среща с Едред, напуснахме Гластънбъри на път за Лондон. Той ни изпрати до главната порта на абатството. Чак когато настъпи време да се разделим окончателно, той сграбчи ръката на Бенджамин с очи, пълни с благодарност. Господарят ми се приведе.
— Никога не казвай никому — прошепна той. — Не сме били тук. Нищо не сме ти дали. Няма повече да се върнем.
Едред отстъпи и направи кръстен знак във въздуха. Вратите се отвориха и ние тръгнахме за Лондон.
Пътуването до столицата ни отне осем часа. Заварихме я цяла скована от ледената прегръдка на зимата. Темза беше замръзнала, а снежен килим покриваше градската мръсотия, така че най-после беше изчезнала непоносимата воня. Настанихме се в Бейнърд корт, близо до катедралата „Сейнт Пол“. Изпратихме съобщение до Хамптън корт, където бяха Хенри и кардиналът и се готвеха за коледните празници. Изчакахме търпеливо да видим какво ще се случи.
Три дни след пристигането ни скъпият доктор Агрипа ни посети. Загърнат в черния си плащ, ако не бяха странните му безцветни очи, той щеше да прилича досущ на весел гном. Подскачаше и пляскаше с ръце, за да се стопли. Провикна се за греяно вино с подправки. Чак когато останахме насаме в стаята ни, заряза всички преструвки.
— Кралят е недоволен — сряза ни той. — А и кардиналът също.
— Боже! — не му останах длъжен и аз. — Каква нищожна благодарност за това, че задниците ни замръзнаха, малко остана да ни очистят, да не споменаваме за безкрайните часове в компанията на негодяи като Мандевил и Сантер.
Агрипа се ухили.
— О, не вие сте причина за недоволството на краля. Не сте ли чули новините? — погледна ме в очите. — Рейчъл Сантер е умряла на път за Лондон. По всичко личи, че молитвената й броеница е криела някоя и друга тайна. Две от мънистата съдържали отрова, която причинила смъртта й за секунди. Тялото й е в новата болница „Мария от Витлеем“ в северната част на града.
Агрипа се намръщи.
— Кралят е обхванат от истински бяс. Колко сведения можеха да бъдат измъкнати от нея!
Бенджамин потри лицето си с ръце.
— Но негово величество трябва да е доволен. Лорд Бъкингам е унищожен. Жената, отговорна за толкова много убийства, е сполетяна от справедлива участ и кралят може да конфискува цялото богатство на сър Джон Сантер и съпругата му. Не им съчувствам. Те също жънат, каквото са посели. Тамплиерското сборище в Съмърсет е унищожено. И най-вече — Бенджамин ме погледна предупредително — въпреки че Екскалибур не беше намерен, и вероятно никога няма да бъде, ние върнахме Граала.
Какво ли не бяха видели очите ми, но за пръв и последен път видях Агрипа слисан. Страните му поруменяха. В очите му се появи блясък.
— Къде е? — попита с дрезгав глас.
Бенджамин отиде до дисагите, извади очукана сребърна чаша и я пъхна в ръцете на Агрипа. Магьосникът я огледа изпитателно.
— Къде я намерихте?
— В Темпълкъм.
Агрипа огледа внимателно старинната сребърна чаша, тънкото като хартия сребро и инкрустираните скъпоценни камъни по столчето й. Очите му проблясваха като на котка.
— Тази чаша — бавно подхвана той — е старинна, но аз знам, а и вие знаете, мастър Даунби, каква е истината. А може би с времето и кралят ще я разкрие.
Бенджамин се засмя като дете.
— Но вие ще го уверите, че това е Граалът — заяви той — защото на него му се ще да вярва, че е така. А и на вас ви се ще той да вярва, че това е Граалът, нали, доктор Агрипа?
Магьосникът ни погледна открито.
— Какво искате да кажете? — попита той едва чуто.
— Стига, доктор Агрипа — отвърна Бенджамин. — Вие самият сте тамплиер, нали? Нещо повече, според мен тъкмо вие сте Великият магистър. И вие не по-малко от мен искате Граалът да не попада в ръцете на Хенри. Вие трябва да сте техен водач. Подозирахте Рейчъл Сантер още преди да тръгнем от Лондон. Затова ни предупредихте с думите Age Circumspecte, бъдете бдителни. Отначало мислех, че е само съвет, но това е девизът на рода Мортимър, бащиния род на Рейчъл. Предупредихте ни. Било ви е известно, че тя е приета в ордена на тамплиерите, че в последните двеста години родът Мортимър от Темпълкъм са били тамплиери. Единственият човек, комуто могат да бъдат известни подобни факти, е Великият магистър. Говоря истината, нали? Тамплиерите съществуват като отделни братства и само Водачът им знае къде и кои са те.