Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Уморено се запъти към него. Последвах го. Чувствах колко беше разочарован, че тамплиерите са преместили Екскалибур от скривалището. Но защо тогава да не са преместили и Христовата чаша?
Огледахме щателно дяланите каменни плочи, над които се издигаше кръщелният купел, като прокарвахме остриетата на камите си около краищата им. По всичко личеше, че каменните плочи не са били местени след полагането им, затова насочихме търсенето към самия купел. Той представляваше проста, много широка кръгла купа, поставена на невисока, здрава колона. Потърсихме скрит лост или процеп, но от такива нямаше и следа по камъка. Той издаваше плътен звук, когато потупвахме с дръжките на камите си по него. Тогава видях тънкия слой мазилка между чашата на купела и колоната, на която тя стоеше.
— Подай ми чука.
Вълнение обзе Бенджамин, щом видя откритието ми.
— Не, да постъпим другояче — предложи той.
Около час дълбахме слоя здрава мазилка. Служехме си с ножове и длета. Най-накрая тя се пропука и чашата на купела се размърда. Зидарят тамплиер се оказа много находчив. Когато махнахме купата, видяхме, че колоната е дебела около една педя, но в сърцевината й имаше малка кухина. Бенджамин пъхна ръка и измъкна мръсна, черна кожена торба, стегната с връв. Коленичихме и той разряза връвта.
Торбата, която беше започнала да се разпада, се смъкна и — говоря ви истината — двамата с Бенджамин коленичихме в благоговение пред светия Граал — чашата, от която е пил Христос по време на Тайната вечеря. Аз, Роджър Шалот, видях с очите си тази чаша. Държах в ръцете си най-святата реликва в целия християнски свят!
Не чухме ангелски песнопения, нито от небесата прозвучаха сребърни тръби. Видяхме една обикновена дървена чаша, плитко издълбана и с груба основа и столче. Дървото беше излъскано от многото ръце, държали го през последните хиляда и петстотин години. Когато я помирисах, долових уханието на смола, което се излъчваше от нея, сякаш пазачът й я беше намазал с някакво вещество, което да я предпази от гниене.
Седяхме и се взирахме в нея. Бенджамин я държеше, после ми я подаде. Старият Шалот си е безбожник, знаете. Толкова частици от истинския свети кръст съм видял, че ако ги струпате на едно място, ще се получи малък хълм. Виждал съм пера, паднали от крилете на Архангел Михаил. Карали са ме да целувам парчета от пелените, в които Христос е повиван като бебе, парченце от булото на Мария, от чука на свети Йосиф, или покривалото на Мойсей. Всеки път се смеех пренебрежително на тези шмекерии, но с Граала беше различно.
Когато го улових в ръката си, усетих топлина, чувство за мощ и когато затворих очи, сякаш вече не бях в тамплиерската църква, ами сред топлите, благоуханни хълмове на Галилея. Беше чаша, пълна с тайнства! Не е чудно, че Артур я е търсил, че тамплиерите са я пазили и че онзи тлъст негодяй Хенри VIII беше готов да убива за нея!
Поклонихме се пред Граала, Бенджамин го уви в плаща си и се отдалечи. Каза ми да го почакам. Господарят ми се върна със смес от замазка и хоросан и възстановихме кръщелния купел, така че поне за непривикналото око щеше да изглежда непокътнат.
— Какво ще правим със счупената седалка? — попитах.
— Остави я — отвърна Бенджамин. — Нека хвърлят вината върху войниците.
Върнахме се в господарската къща, за да приберем вещите си. На другата сутрин оседлахме конете си и напуснахме Темпълкъм, където бяха извършени толкова смразяващи кръвта убийства. Късно същия ден стигнахме до Гластънбъри. Мраз беше сковал полето, но не беше валял нов сняг, а и облаците започваха да се разкъсват. С Бенджамин вече се бяхме разбрали как да постъпим. Срещнахме се в странноприемницата с брат Едред. Бенджамин описа накратко случилото се в Темпълкъм. Едред направи неуспешен опит да прикрие болката, която му причиниха известията за задържането на Рейчъл, бягството на Сантер и опустошаването на господарската къща. Свлече се на един стол, притиснал ръце към стомаха си, присви се, сякаш изпитваше жестока болка.
— О, бедната Рейчъл! — въздъхна той.
— Вие сте един от тях, нали, братко? — попитах го аз.
Вдигна поглед към мен. Лицето му беше станало пепелявосиво.
— Тамплиер сте, нали? — продължих аз.
Той кимна и отвърна без следа от враждебност.
— И не само аз. Ние пазим свети мощи, тайни и в известен смисъл наистина сме отмъстители за онези тамплиери, които са били заловени, затворени и избити.
— Това дава ли ви право да убивате?
— Когато се налага да защитим светини и тайни, да. Но Рейчъл е отишла твърде далеч. Водена е била от желание за лично отмъщение към Мандевил и другите като него и към собственото й семейство.