Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Моли обясни, че трябва да се измъкне от града и да отиде на среща в другия край на страната и то възможно най-бързо. Пътуването с кола беше немислимо, трябваше да вземе самолет, ако искаше да пристигне навреме. Проблемът беше в това как да премине през проверките и да се качи на борда, като се има предвид, че името й сигурно вече оглавяваше списъка на лицата, издирвани от Министерството на вътрешната сигурност.
Докато я слушаше, Ноа внимателно проучваше лицето й. Беглата прилика със снимката на майка му, която тя съзнателно се бе постарала да постигне, вече не се забелязваше. Тя и без това бе предназначена да въздейства само на подсъзнанието му. И сега, докато стояха под ярките неонови светлини на ресторанта в „Куинс“, Ноа осъзна на кого всъщност прилича Моли.
И тогава в главата му се роди една блестяща идея.
Глава 36
Ноа се върна от телефонната кабина в близост до входната врата на ресторанта, седна в сепарето и се примъкна близо до Моли, за да могат да разговарят, без никой да ги чуе.
— Хайде, готови сме.
— Какво значи готови сме? Да не искаш да кажеш, че позвъни на един телефон и с това отмени всички мерки за сигурност на международното летище?
— Направих нещо много по-важно от това — отвърна Ноа и се огледа около себе си. — Тук някъде не видях ли багажа ти?
— Да…
— Дай да видя какво има в него.
Моли изглеждаше напълно объркана от тази молба, но въпреки това се наведе, вдигна малката платнена торба, която бе оставила на пода до краката си, и я сложи на масата.
Ноа дръпна ципа и започна да рови в нея, извади една бейзболна шапка, избелял суитчър и чантичка за гримове.
— Имаш ли слънчеви очила? Няма значение, моите са тук.
— Добре — обади се Моли, — вече е крайно време да ми кажеш какво възнамеряваш да правиш.
— Някога задавала ли си си въпроса какво правят известните личности, когато им се наложи да летят с редовните авиолинии, за да избегнат данданията по летищата, през която ние обикновените хора минаваме?
— Никога не съм се замисляла за това.
— Обаждат се по телефона, точно както аз направих преди малко. Всички големи авиокомпании имат VIP салони в по-важните градове, освен това има една обслужваща компания, KTL, която ние от офиса също използваме, и тя още повече ще улесни придвижването ни. Ще ни посрещнат пред вратата на летището и ще ни изпратят до борда на самолета…
— Чакай, Ноа — прекъсна го Моли, — спри за малко. Ние не сме известни личности.
— Права си, не сме. Но аз съм богато хлапе от влиятелна фамилия и никак няма да им е трудно да повярват, че съм гадже на някоя знаменитост.
— Не мога да разбера за какво говориш.
— Ами гаджето ми се казва Натали Портман — заяви Ноа с усмивка.
Тя го изгледа все едно той напълно се бе побъркал.
— Какво?
— Точно така — продължи Ноа. — Тя е сред най-известните актриси, но се занимава предимно с некомерсиално кино, така че средностатистическият американец не би я разпознал лесно, ако я срещне на летището. На ръст сте приблизително еднакви…
— Изобщо не приличам на Натали Портман.
— Всъщност приличаш, а освен това имаме време да те понагласим, докато лимузината пристигне.
Той протегна ръка, за да прекара палеца си по една от веждите й, но тя се отдръпна и отблъсна ръката му.
— Спокойно — каза той тихо, — всичко ще бъде наред.
— Напротив, нищо няма да бъде наред.
Той постави ръката си върху нейната и въпреки че тя все още не бе убедена в думите му, този път не се отдръпна.
— Вярвай ми — прошепна Ноа.
Моли се върна от тоалетната, след като десет минути бе престояла там с чантичката си с гримове и се бе постарала да изпълни указанията на Ноа. Беше облякла суитчъра с логото на университета „Вандербилт“, беше вдигнала косата си на малък кок и беше сложила съвсем малко червило и спирала, за да създаде общоприетата представа за звезда, която в ежедневието си не носи никакъв грим. Най-хубавото нещо в цялата тази ситуация беше, че когато истинските звезди са на обществено място, но се опитват да се скрият от папараците и тълпите почитатели, правят всичко възможно да не приличат на себе си.