Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
Ноа нямаше представа какво трябваше да каже, затова изговори първото, което му мина през ума:
— Ще се оправиш.
При тези думи тя отново се усмихна, поклати бавно глава и докосна леко ръката му.
— Не трябва да се самозаблуждаваме — промълви тя. — Нямаме време за това.
Докато говореше, дъхът й излизаше на пресекулки, успяваше да изговори само по една-две думи, преди отново мъчително да си поеме въздух.
— Не очаквам да разбереш защо Моли стори онова, за което я бях помолила — тя стисна ръката му по-силно, като че ли цялата й сила бе съсредоточена в този жест. — Аз съм виновна, не тя. Но сега съм на смъртно легло и затова те моля да забравиш всичко друго, освен онова, което ще ти кажа.
— Добре.
— Дъщеря ми е в опасност. Трябва да ми обещаеш, че ще я отведеш на сигурно място.
В главата му се блъскаха всякакви противоречиви мисли, но въпреки обърканото си състояние и събитията от последните дни, за първи път в живота му приоритетите му се подредиха съвсем ясно и той разбра, че отговорът може да бъде само един-единствен:
— Обещавам.
Натискът върху ръката му леко намаля, жената отпусна глава върху възглавницата и затвори очи. След малко по лицето й пробягна бегла усмивка, сякаш бе приключила с мълчаливата си молитва.
— Благодаря ти — прошепна Бевърли.
Ноа не отговори, не искаше да излезе така, все едно благодарствените й думи бяха отправени към него.
— Отпратих Моли от тук, но тя все още не е в безопасност — промълви тя. — Сега чака близо до летището. Отвори най-горното чекмедже на нощното шкафче. Моли се обади и каза на една от сестрите къде се намира, записано е на едно листче.
— Добре — отвърна Ноа. — Тогава да тръгвам.
Той понечи да освободи ръката си от нейната, на тя не го пускаше.
— Знаеш ли срещу какво се борим, синко?
— Мисля, че да. Срещу едни много лоши хора.
Тя го погледна така, сякаш завиждаше на наивността му.
— „Послание на свети апостол Павел до Ефесяните, 6:12“, прочети го, когато можеш.
— Ще го направя — обеща той.
— В теб има много сила, Ноа. Повече, отколкото ти самият можеш да повярваш. Отдавна знам за майка ти и за добрите дела, които е искала да извърши. Точно това е видяла Моли в теб, поне тя така ми каза. Ти си копие на майка си, не на баща си. А сега и аз виждам точно това.
— Радвам се, че някой мисли така.
— Ноа…
— Да.
Отново се появи същата бледа усмивка.
— Ноа, като Ной от библията, нали се сещаш?
Ноа кимна и въпреки всичко около себе си, не успя да сдържи усмивката си.
— Ной от Стария Завет.
При тези думи жената отново стисна ръката му.
— Той не е бил избран, защото е бил най-добрият човек, живял някога на земята — каза тя тихо. — Просто в онзи момент не е имало по-добър от него.
Едва бе направил няколко крачки в коридора, когато Елън Девънпорт го настигна. Стисна го здраво за ръкава, дръпна го в една от близките стаи, която служеше за склад, и затвори вратата.
— Трябва да тръгвам, Елън.
— Първо трябва да ме изслушаш. Току-що научих някои неща, докато ти беше вътре. Каква ти се пада тази жена?
— Майка на моя приятелка.
Елън кимна.
— Седни за малко:
По тона й разбра, че не трябва да спори с нея, затова придърпа една табуретка и седна.
— Какво има?
— Предполагам вече знаеш, че тя умира.
— Как можеш да говориш подобни неща? Просто й е бил нанесен жесток побой, нали така? Не е толкова стара. Всичко ще се оправи с времето…
— Тихо. Чуй ме сега. Някои неща не могат да минат с времето, Ноа. И който й е причинил това, го е направил, с цел да я убие.
— Какво искаш да кажеш?
— С никого няма да споделяш това, което ще ти кажа, разбра ли? И то не само защото мога да си изгубя разрешителното.
— Добре.
— Наистина са я пребили, но са го направили само за собствено удоволствие. След това са я отровили.
Ноа усети как по тялото му преминаха тръпки.
— С какво са я отровили?
— Паракват — отвърна Елън, но по погледа му разбра, че това не му говори нещо. — Сега разбираш ли какво точно са направили онези зверове? Паракват е хербицид. Използва се за унищожаване на плевели.