Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
До тук — добре.
Ноа взе колана и предметите от джобовете си от сивата тавичка и се наведе да обуе обувките си. Точно бе започнал да си мисли, че са се измъкнали от неприятната ситуация, когато чу зад гърба си пронизителното пищене на метал детектора.
Глава 37
— Моля, махнете всички метални предмети от себе си и преминете отново през детектора.
Въпреки че прозвуча много любезно, това без съмнение беше заповед, а не молба.
Кайл бързо се притече и отведе Моли встрани от ужасното електронно устройство, като в същото време я оглеждаше внимателно, за да прецени какво по нея би могло да задейства алармата. Оказа се, че в цялата суматоха бе забравила мобилния си телефон в джоба си. Кайл го взе и след това внимателно й помогна да свали от себе си верижката, гривната и пръстена си. Той постави всичко това в табличката, която служителят му подаде, и след това й направи знак да премине още веднъж през проверяващото устройство.
Моли отново мина през детектора, този път съвсем бавно. Вертикалната линия на индикатора просветна в зелено и после съвсем леко навлезе в жълтото поле, може би засичаше метала по слънчевите й очила, но този път алармата не изпищя.
Ноа бе единственият, който забеляза облекчението по лицето на Моли. Почти бе излязла от зоната за проверка, когато гласът на служителя я спря:
— Госпожице… Портман?
Моли се обърна и забеляза същото, което бе привлякло и погледа на Ноа. Човекът от охраната изобщо не я наблюдаваше. Вниманието му бе съсредоточено върху предметите в табличката.
— Какво има? — попита тя тихо.
Служителят я погледна и взе в ръка нещо от табличката. На един от пръстите му висеше сребърната верижка на Моли, а от нея се поклащаше малко сребърно кръстче.
— Мислех, че сте еврейка — каза служителят.
Като че ли температурата в помещението изведнъж падна с десет градуса. Устата на Ноа пресъхна и той усети щипане по кожата си, сякаш цялата влага във въздуха неочаквано замръзна и всичко наоколо се покри с тънък лед, а четирите думи на човека от охраната останаха да висят във въздуха.
Ченгетата имат страхотен нюх и веднага надушват лъжците. Срещат се с тях всеки ден и чудесно разпознават и най-незабележимите признаци и симптоми. Практиката отдавна ги е научила, че и зад най-дребното несъответствие може да се крие нещо значимо. Докато разпитват даден човек, те внимателно наблюдават реакциите му, не остават незабелязани и най-незначителните движения на тялото, вслушват се внимателно в тембъра на гласа, но преди всичко наблюдават очите. Още преди да започнат да отричат деянието си, повечето заподозрени вече са направили пълни самопризнания.
Това беше темата на един от разговорите, които Ноа и Моли бяха провели в малките часове в нощта на първата им среща. Тогава той бе изключително впечатлен от познанията й в областта на изкуството да заблуждаваш.
Не се страхувай, беше му казала тя тогава, това е най-важното нещо, независимо в колко трудна ситуация си попаднал. Повечето хора, ако се окажеха заключени в кола, която лети с пълна скорост по мост, който е прекъснат, и очевидно нямат време да спрат, все пак биха пропилели последните си секунди на този свят в отчаяно натискане на спирачките. А всъщност единственото нещо, което трябва да направиш, е да си кажеш молитвата и да натиснеш газта до дупка. Ако така или иначе това е краят ти, то поне го посрещни смело, защото все пак съществува една, макар и съвсем минимална възможност, да успееш да се приземиш на отсрещната страна.
От позицията си зад гърба й Ноа забеляза как Моли леко вирна глава и в същото време направи движение с таза си. Над детектора имаше прикрепено изпъкнало огледало и в него той видя търпеливото, но строго изражение на лицето й, с което сякаш искаше да каже: Нали наистина не изрече думите, които чух преди малко?
Това като че ли ни най-малко не обърка служителя.
— Бихте ли си свалили слънчевите очила за момент? — попита той.
Е, това е всичко, приятели. Завесата пада, шах и мат, играта свърши.
На Ноа не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че следващото му посещение в затвора щеше да бъде по-приятно от предишното. Вече бе започнал да си мисли колко ли време ще му трябва, за да се опита да избяга през вратата, когато забеляза, че Моли е съсредоточила погледа си върху него. Изглеждаше напълно спокойна, когато му прошепна нещо само с устни. Той не беше много добър в четенето по устни, а и паниката беше започнала да го обхваща, затова му трябваха няколко секунди, преди да разбере какво му бе казала. Тази фраза винаги е била една от любимите на хората, на които им е дадено право на последна дума.