Възкресяване

Поклатих глава.

— Плимут от шейсета година с разбита решетка на радиатора, свалени гуми, ръждясали прагове и двигател, който гълташе бензин на поразия. Татко му викаше „бомбардировача“. Казваше, че всеки начинаещ шофьор трябва да кара таратайка, преди да се качи на кола, годна да мине технически преглед. Следиш ли мисълта ми?

И още как! Бри не беше монахиня и аз не бях първата ѝ сексуална авантюра, но с мен тя създаде първата си продължителна връзка. В Ню Йорк щеше да продължи своя път — ако не с мъж от своята раса, то поне с такъв, който ѝ е по-близък по възраст.

— Просто не искам между нас да има недомлъвки, преди да кажа това, за което всъщност дойдох. — Джорджия се наведе още по-напред и с гърдите си едва не помете чашата с кафе и водната чаша. — Бри почти нищо не ми сподели за разследването, което правеше по твоя поръчка, но знам, че то я уплаши, а когато се опитах да попитам Хю, той едва не ме изяде с парцалите.

„Мравки — помислих си. — Хората под шатъра му приличали на мравки.“

— Става дума за проповедника. Толкова ми е известно.

Мълчах.

— Какво, езика ли си глътна?

— Може и така да се каже.

Джорджия кимна и се облегна на стола си.

— Много добре. Прекрасно. Но отсега нататък не искам Бриана да има нищо общо с тази работа. Ще ми обещаеш ли? Дори и само от благодарност, че не те предупредих да обуздаеш мераците си за свежа плът?

— Тя повече няма да се занимава с проучването. Разбрахме се.

Джорджия делово кимна.

— Хю каза, че излизаш в отпуска.

— Да.

— При свещеника ли ще ходиш?

Замълчах. Което беше равносилно на потвърждение.

— Внимавай. — Тя се пресегна и сплете пръсти с моите, съвсем като дъщеря си. — Не зная какво сте разследвали с Бри, но то ужасно я е разстроило.