Възкресяване

— Конкретно за какво „понякога“ става дума?

— Миналата година си е купил кола в Покипси, Ню Йорк — нищо особено, най-обикновен форд „Таурус“, — и го е регистрирал на истинското си име. — Тя се върна в леглото и ми подаде едно листче. — Заповядай, красавецо.

На листчето пишеше: „Даниел Чарлс (Чарлс Джейкъбс, Ч. Дани Джейкъбс) — «Ключалките», Лачмор, Ню Йорк 12561.“

— Какво ще рече „Ключалките“?

— Къщата, в която живее под наем. Всъщност е цяло имение. Имение с желязна порта, ако държим да сме точни. Лачмор е малко по̀ на север от Ню Палц — пощенският код е същият. В Катскилс96, където едно време Рип ван Уинкъл играл боулинг с джуджетата. Само че — ммм, ръцете ти са ласкави и топли — тогава играта се е наричала „кегли“.

Тя се сгуши в мен и аз казах това, което с напредване на възрастта мъжете признават все по-често: че предложението ми харесва, но в момента едва ли ще мога да се възползвам от него. Сега съжалявам, че все пак не се пробвах. Като за последно щеше да е най-сладко.

— Няма нищо, писанчо. Просто ме прегърни.

Прегърнах я. Явно сме задрямали, защото, когато отново се озърнах, слънцето се беше смъкнало от кревата на пода. Бри скочи и започна да се облича.

— Трябва да бягам. Днес имам да свърша хиляда неща. — Тя си закопча сутиена и ме погледна в огледалото. — Ти кога ще отидеш при него?

— Едва ли ще е преди октомври. Хю уреди да ме замества един колега от Минесота, но той не може да се освободи по-рано.

— Непременно трябва да поддържаме връзка. По имейл и по телефон. Ако не се чуваме всеки ден, докато си там, сериозно ще се притесня. Нищо чудно да се метна на колата и да отида на място, за да проверя добре ли си.

— Недей — помолих аз.

— Обаждай се, бяло момче, и няма да се наложи.

Когато се приготви, тя дойде и приседна на леглото.

— Хрумвало ли ти е, че може би изобщо не се налага да заминаваш? Не е предвидено турне, уебсайтът му отдавна не се обновява, по телевизията вървят само повторения на шоуто му. Наскоро попаднах на един форум с темата: „Къде, за Бога, е пастор Дани?“ Дискусията беше доста дълга.

— Накъде биеш?

Тя ме улови за ръката и сплете пръсти с моите.

— Ние знаем — добре де, не знаем, но сме убедени, — че помагайки на едни хора, е навредил на други. И така да е, стореното-сторено. Но щом е престанал да изцелява по събори, значи няма да нарани никого повече. Тогава какъв е смисълът да се изправяш срещу него?

— Ако е престанал да изцелява, значи е изкарал достатъчно пари, за да продължи със следващия етап.

— Какъв етап?

— Не знам, обаче съдейки по списъка, може да е опасно. Бри… чуй ме. — Седнах и хванах другата ѝ ръка. — Някой трябва да му потърси сметка за стореното.